Вей Цзиншън* The Times Светът страда от икономическата криза, a някои хора на Запад, подобно отчаян удавник, хванал се за сламка, сочат към китайското правителство, което имало много пари. Нека ги помолим да ни спасят от кризата! Те обаче не осъзнават, че правителството в Пекин не знае как да спаси дори себе си. Китай има чуждестранни валутни резерви на стойност $2 трлн., но пропастта между богатите и бедните в страната е огромна. 70% от националното богатство се намира в ръцете на едва 0,4% от населението, а една пета от китайците живеят с по-малко от долар на ден. Тази огромна концентрация на богатство е един от най-сериозните проблеми на китайското правителство, който заплашва да го катурне от власт. Твърде малко потребители Първо, това значи, че обемът на вътрешния пазар се поддържа от твърде малък брой потребители. Така „работилницата на света“ е твърде зависима от развитието на останалата част от световната икономика. Китайското правителство обяви, че износът пада с най-висок темп от десетилетие насам. През декември данните са показали срив от 2,8% след 2,2-процентния спад през ноември спрямо същия период през 2007 г. Китайските износители са се запътили с бързи крачки към пропастта и повличат след себе си свързаните с тях бизнеси. Правителството твърди, че безработицата е около 4% в градските райони, но не трябва да вярваме на официалната статистика. Според някои по-сериозни анализи безработицата вероятно вече е надминала 20%, което прави икономическата криза, която настъпва в Китай, много по-страшна от тази в Европа и САЩ. Второ, растящата безработица и замразеното заплащане ще засилят и без това силното негодувание срещу свръхбогатите, което ще застраши позициите на управляващата класа. Правителството вече започва да се замисля за заплахата от десетките милиони работници, които ще се завърнат по градовете след китайската Нова година и ще заварят затворени фабрики и стагнация на трудовия пазар. А китайските работници и селяни имат дълга традиция в бунтовете. По примера на САЩ през ноември китайското правителство обяви пакет от мерки за стимулиране на икономиката в размер на 4 трлн. юана ($600 млрд.). Тази стратегия обаче едва ли ще работи в Китай. Правителството не се избира от народа и затова политиките му са съобразени с интересите на бюрократите и бизнесмените. Вместо да помогне на обикновените китайци, правителството ще се опита да спаси големите компании, собственост на управляващия елит. Собствениците им обаче вероятно просто ще прехвърлят активите си на сигурно място в чужбина. Ужасяваща дилема Доказателствата са вече налице. От Лос Анджелис до Женевското езеро китайски богаташи трескаво изкупуват недвижими имоти, при това плащат в брой. Когато социалните бунтове заради безработицата разтресат Китай, по-голямата част от капиталите ще напуснат страната. И порочният кръг ще се задълбочи. Китайското правителство се измъчва пред ужасяваща дилема: дали да спасява редовите китайци (по примера на Рузвелт и неговия „Нов ред“ от 30-те) или бюрократично-капиталистическата класа. Спасението и на двете едновременно е невъзможно. Ако Пекин не възприеме модела на „Новия ред“, рискува китайският народ да вдигне революция и да изхвърли управляващите. Из цялата страна тлеят огнища на недоволство, което на места прераства в актове на насилие. Според правителствените данни през 2006 г. броят на „внезапните инциденти“ (евфемизъм, който властите ползват за „протест“) е бил 80 000. Появиха се слухове, че миналата година числото е скочило до 100 000. В историята на Китай нарастващата вълна на недоволството се повтаря периодично. Краят на всяка управляваща династия е потопен в насилие. Военните намеси няма да проработят. Войниците са близки и роднини на работниците, загубили работата си. Семействата на военните също ще пострадат от икономическата криза. Ако обаче правителството вземе мерки в защита на обикновените китайци, управляващата класа от мастити бизнесмени и бюрократи ще го свали и на мястото му ще постави правителство, което ще защитава интересите им. Първата жертва ще бъде премиерът Вън Цзябао. Сълзите му, обиколили медиите в страната след земетресението в Съчуан, може и да заблудят обикновения гражданин, но не и бизнесмените и бюрократите. Краят му е предначертан, само трябва да узнаем датата и часа на отпътуването. Китай е бил свидетел на редица политически преврати срещу управляващите. Най-пресните ни спомени са от 70-те. През 1971 г. превратът на Лин Бяо срещу Мао Цзедун се проваля, но през 1976 г. Хуа Гофън все пак свали от власт „бандата на четиримата“, с което сложи край на „културната революция“. Политическият преврат в самата комунистическа партия може да донесе временната стабилност, така нужна за разрешаване на икономическата криза. Ако обаче не се намери решение, правителството ще падне. В една демократична страна смяната на правителства е нещо нормално. В условията на диктаторски режим обаче въпросът е на живот и смърт. Откакто президентът Ху Цзинтао и премиерът Вън взеха властта, смяната на хора на ръководни постове е оплискана с кръв. В хода на политическата битка за власт все повече висши служители бяха екзекутирани или хвърлени в затвора, обикновено след обвинения в корупция. Борбите между различните интереси вътре в самата комунистическа партия стават все по-ожесточени, като всяка фракция иска да превърне противниците си в изкупителна жертва. От това, което чувам от хора от всички обществени слоеве в Китай, е разпространено мнението, че сега, 20 години след клането на площад „Тянънмън“, времето на управляващия режим изтича. Според тях през 2009 или 2010 г. търпението на китайците към комунистическата партия ще се изчерпи. Съвременните китайци са различни от прадедите си. Те вече не очакват мъдър император и справедливи съдии да ги управляват. Днес китайците знаят, че само демокрацията ще им гарантира онова, което искат: просперитет, сигурност и справедливост. Управляващата класа мисли като тях. Затова вече изпрати децата и парите си на Запад. *Вей Цзиншън е лежал в затвора от 1979 до 1993 г. и от 1994 до 1997 г. През 1997 г. е депортиран в САЩ. Носител е на наградата „Сахаров“ и наградата „Робърт Кенеди“ за човешки права