Мирослава Радева, директор на МБМД Не мога да кажа нищо негативно за протести, особено в едно общество, каквото е нашето. Тук важи с пълна сила поговорката „Преклонена главица, сабя не я сече“. Време е обаче българите да осъзнаят себе си като субект на управлението. Нашите управляващи се възприемат не като изпълняващи волята на избирателя и като хора, поели ангажимент, който трябва да изпълнят, а като управници, които ще ни назидават и ще ни казват какво трябва да направим и кое е най-добре за нас. Дори за съжаление има социолози и коментатори, които казват, че хората не разбират от политика. Това е огромна глупост. Няма такова нещо. Всички ние знаем кога и как ни е добре. Така че според мен силната страна на гражданските протести е, че обществото се заявява като субект на управлението. Като хора, които в крайна сметка определят собствената си съдба. Дали в този момент трябва да има протести зависи от това какъв е прицелът им. Ако става дума за протест на студентите, той е с много ясна заявка - промяна. А всички ние сме убедени, че трябва да има промяна. Едва ли има някой в тази държава, който да не го вижда. Дори съм убедена, че и симпатизантите на БСП и ДПС, които са в управлението, също искат промяна. Считам, че изказването на шефа на парламента Георги Пирински за овладяване на протестите беше по-скоро негативен знак. Той и преди направи едно доста нелепо изказване срещу журналистите във връзка с отразяването на парламентарния контрол. Сега за втори път прави изказване, в което звучи известна репресивна нотка. Всички имат право да протестират и никой не трябва да има предварителни очаквания за ексцесии. Такова отношение може да предизвика по-силна негативна обществена реакция. За минуси при протестите не може да се говори изобщо. Истинският проблем е, че когато всички ние се обединяваме около идеята, че трябва да има промяна, в същия момент трябва да се обединим и около приоритетите на едно управление. Това е по-сложният процес. В единия случай ти се ограничаваш и казваш, че не искаш нещо да бъде така. Когато стане въпрос обаче какво, откъде и как точно да се направи нещо, след като се смени управлението, ние много често преповтаряме същите политически модели, от които сме се отвращавали, докато сме били в опозиция.