Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“ Двайсет години след падането на Берлинската стена европейското обществено мнение прави равносметката, че падането на желязната завеса е донесло положителни промени както за Европейския съюз като цяло, така и за отделните държави в частност. Източна Европа е категорична, че отварянето й към Запада е било за добро. България обаче остава един от скептиците в региона ни в това отношение. Това показват данните от последното изследване „Евробарометър“, проведено през октомври-ноември 2008 г. в 27-те страни - членки на ЕС, по поръчка на Европейската комисия. 65% от жителите на 27-те страни - членки на ЕС, са на мнение, че европейската общност е спечелила от падането на желязната завеса. Малко над половината пък са на мнение, че държавите им са спечелили от промяната през 1989 г. Географското местоположение на държавите определя разлика и в нагласите им към ефектите от падането на желязната завеса върху обществото и икономиката. 63% от жителите на 12-те най-млади страни членки са склонни да вярват, че това събитие е допринесло за доброто на техните държави. По-старите членове на съюза (ЕС 15) са значително по-умерени в тази нагласа – по-малко от половината (49%). По отношение на това дали човек лично чувства живота си по-добре от промените след падането на Берлинската стена разликата в нагласите по географска разбивка Западна – Източна Европа е дори още по-голяма. С една трета повече са хората в Централна и Източна Европа в сравнение със западноевропейците, които смятат, че тази промяна е повлияла на съдбите им в положителна насока. В Западна Европа тези хора са по-малко от една четвърт от населението, докато в нашия регион те скачат до почти 40%. Изключително интересни са нагласите на бившите две половини на Германия, разделени от Берлинската стена допреди 20 години. Респондентите и от двете половини на страната заявяват, че падането на стената е повлияло положително на страната им, но източногерманците декларират това в много по-силна степен (88% сред източногерманците и 70% сред западногерманците). По отношение на личните облаги на германците от падането на стената хората от двете половини не са толкова единодушни. Докато 60% от източногерманците смятат, че падането на стената е повлияло положително на тях самите, то този процент е двойно по-нисък (31%) сред жителите на бившата Западна Германия. България е една от скептичните държави в региона ни по отношение на ефектите от падането на Берлинската стена. След дългия преход в историята ни голяма част от хората, особено тези във и над средна възраст, се питат дали обръщането към икономиката и начинът на живот на западния свят е било за добро. Страната ни се доближава до средната нагласа за нашия регион единствено по нагласата, че Европейският съюз като цяло е спечелил от падането на стената. Едва 46% от българите са на мнение, че страната ни е печеливша от промените в Берлин през 1989 г., процент, със 17 пункта по-нисък от средното за региона ни (63%). Едва 24% от българите смятат, че те лично са спечелили от падането на стената, процент, който отново е значително по-нисък от средното за Източна Европа. „Евробарометър” е редовно социологическо изследване, провеждано от ТНС и „Галъп интернешънъл“ в страните от Европейския съюз и други европейски държави по поръчка на Европейската комисия. „Евробарометър” се провежда от 1973 година. Извадката във всяка от изследваните държави е национално представителна – средно по около 1000 човека на държава. Максималната статистическа грешка при 50-процентови дялове е ±3 %. За България изследването се провежда от ББСС „Галъп интернешънъл“.