Все пак имаме шанс за диверсификация на доставките*
Това, което усещаме в резултат на газовия спор, е ехото на един геополитически процес. Той е съпроводен с бавното придвижване на Украйна към ЕС, започнало с Оранжевата революция. Украйна се отдалечава от Русия и се придвижва към ЕС. В резултат се отваря един разлом.
Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество
Това, което усещаме в резултат на газовия спор, е ехото на един геополитически процес. Той е съпроводен с бавното придвижване на Украйна към ЕС, започнало с Оранжевата революция. Украйна се отдалечава от Русия и се придвижва към ЕС. В резултат се отваря един разлом. Той кара всички стари икономически и геополитически връзки от съветско време да се късат доста ефектно. Една от тези връзки са именно газовите доставки от Русия през Украйна.
Процесът не е завършил и няма да завърши с Украйна.
И през Беларус минават важни руски енергийни трасета. Засега в отношенията между Беларус и Русия се запазва почти изцяло старото съветско наследство. Не бих се учудил, ако след една-две или малко повече години се появят проблеми с доставките и за тези европейски държави, които получават ресурси от тръби, минаващи през Беларус.
Сега стана ясно, че природният газ е стока, за която в Евросъюза няма общ пазар, и всяка държава бе оставена да се спасява индивидуално в хода на кризата. Затова става още по-належащо да се търси диверсификация на газовите доставки.
След Русия вторият по големина доставчик за Европа е Норвегия. Тя е може би най-надеждният източник на газ. Но норвежките ресурси не са безгранични. Третият по значимост доставчик са страните от Северна Африка – Алжир, Либия, Египет. От геополитическа гледна точка този мюсюлмански регион не е особено стабилен. Така най-реалната перспектива за увеличаване на неруските газови доставки в Европа остават Каспийският регион и Иран.
Затова отново опираме до проектите за газопроводи „Набуко“ и тръбата Турция – Гърция – Италия, която ще се захранва с каспийски газ. Това обаче не са източници, които са геополитически по-безопасни от Русия. Ето защо след Норвегия „Газпром“ е смятан за втория най-надежден доставчик на газ в ЕС.
България има шанс за диверсификация на доставките единствено ако има общ газов пазар на ЕС, който в момента липсва. Проектите за връзка с гръцките тръбопроводи обаче са много скъпи, съотнесени към обема на българския пазар.
*Заглавието е на редакцията