Сп. "Икономист" Ежегодната кавга между Русия и Украйна за газа се ожесточава, предизвиквайки безпокойство в по-голямата част от Европа. Тя започна като обикновен газов спор между двете държави, до какъвто се стигаше всяка зима от януари 2006 г. насам, когато Русия за първи път спря доставките за своята съседка. Но оттогава прерасна в най-голямата енергийна извънредна ситуация за Европейския съюз от години насам. Все още не е ясно кой в крайна сметка е отговорен за решението да се спрат доставките на газ за Централна и Западна Европа, но резултатът бе усетен незабавно в някои страни в условията на доста студена зима. Унгария, Словакия, България и Румъния бяха силно засегнати, но това се отрази и на Германия, Франция и Италия. С втвърдяването на позициите Путин заяви, че въобще никакъв газ не трябва да бъде изнасян. Неговото пряко лично участие превърна спора повече в политически. През цялото време Русия описва Украйна като ненадеждна транзитна страна, която излага на риск европейската енергийна сигурност и затова е негодна за каквато и да е форма на интеграция с ЕС. Александър Медведев, заместник главен директор на „Газпром“, обяви, че Украйна е блокирала тръбопровода, който минава през нейна територия, и е "отговорна за всичко, което се случи". Украинците настояват, че конфликтът е показал за пореден път, че Русия е "хулиган", който използва газа като политическо оръжие. Украйна няма договорни отношения със страните клиенти от ЕС, въпреки че е ратифицирала енергийната харта на ЕС, а Русия - не. Въпреки това „Газпром“ има задължение да доставя газ. Въпрос за пари Спорът е многопластов. Първо, става въпрос за пари. Украйна от години плаща газа под пазарната му цена. Въпросът е какво означава пазарна цена. Въпреки че плащаше по-малко, Украйна твърди, че е вземала също по-ниска такса от „Газпром“ за транзита на газ към Европа. Ако това бе чисто търговски спор, със сигурност щеше да се намери компромисно решение. Но както винаги, в отношенията на Русия с нейните съседи има втори слой от политически подводни течения. Отношенията между Украйна и Русия поохладняха, откакто преди четири години "оранжевата революция" издигна на власт в Киев антируски настроени политици. Русия неотдавна обвини украинците, че са доставяли оръжие на Грузия по време на войната през август и обяви, че ще вземе това предвид, когато очертава политиката си. "По-сериозно престъпление от доставяне на оръжие в зона на конфликт не може да има", каза Путин на украинския си колега Юлия Тимошенко, когато през октомври двамата обсъждаха цените на газа. Третият слой е политическото съперничество вътре в Украйна между Тимошенко и президента Виктор Юшченко. Това, което усложнява нещата, е противоречивият посредник „РосУкрЕнерго“, собственост на украински бизнесмени и „Газпром“. Компанията е създадена под надзора на Юшченко, а Тимошенко иска да я унищожи. Това може да обясни защо, когато Тимошенко бе готова да отлети за Москва за довършване на преговорите на 31 декември, Юшченко се намеси, за да й попречи (според друга версия пътуването й е било отменено от Москва). Европа отдавна стои настрана от напрегнатите отношения заради газа между Русия и Украйна. Сега обаче няма избор и трябва да се "гмурне" в тях. Основната поука от тази криза, казва „Газпром“, е, че са необходими алтернативни тръбопроводи, които да заобикалят Украйна. Украйна отвръща, че е нужна по-нататъшна интеграция с ЕС. Но докато Европа не разнообрази енергийните си източници, тя ще си остане заложник на съседските кавги на Русия. (По БТА)