Поредната криза пак ни изненада, както впрочем се е случвало неведнъж по отношение на други кризи и „кризисни“ евродоклади. За разлика от финансовата, която съзерцавахме отстрани в продължение на няколко месеца, преди да предприемем нещо, газовата обаче ни се стовари за часове. А резултатът е повече от опустошително природно бедствие. Десетки предприятия спират работа, други си удължават „производствената ваканция“, трети пък са принудени да измислят всякакви нестандартни „пируети“, за да не изхвърлят хора на улицата. Оказва се, че нито управниците ни, нито бизнесът имат изработени имунитет и рецепти за по-безболезнено понасяне на ударите. Първите чак сега се сетиха да „планират“ инвестиции за газохранилища и алтернативни трасета. Предприятията ни, оказва се, масово пък не са правили застраховки срещу форсмажорни обстоятелства и логично търпят не само директни загуби, а и пропуснати ползи за стотици милиони. Търсенето на компенсации, когато ножът вече е опрял до кокала, обаче изглежда като „след дъжд качулка“. Не че бездействието и необмислените стъпки в тази посока са по-добрият избор. Но стихийното поведение и мерките „на пожар“ говорят за незрелост и неподготвеност. А те са на крачка от онази опасна некомпетентност, която властва повсеместно. Заради нея все се правим на изненадани, а затова и ще си живеем в перманентна криза.