New York Times Китай е закупил американски дългови книжа за повече от $1 трлн., но след като световният спад се ускори, Пекин започна да пести все повече. Тази новопридобита спестовност може да се отрази болезнено на американските заемоискатели. За намалял китайски апетит към американския дълг говорят серията изявления от страна на китайски политически лица в последните две седмици, както и официалната статистика. А това се случва в доста неподходящо време. Във вторник новоизбраният американски президент Барак Обама прогнозира, че е възможно дефицитът на САЩ да стигне $1 трлн. „в следващите години“ дори и след усвояването на пакета стимули за $800 млрд. При нормални условия Китай би бил сред най-охотните купувачи на дълг, най-вече краткосрочни правителствени дългови инструменти, парите от които биха плащали за дефицита. Собствени интереси В последните пет години Китай е похарчил една седма от цялото си икономическо производство за закупуване на чужд дълг, най-вече американски. През септември той задмина и Япония и стана най-големият презокеански притежател на американски правителствени дългови инструменти. В момента обаче Пекин иска да финансира своя собствен икономически стимул от $600 млрд., при това във време, когато данъчните постъпления рязко падат заради забавянето на китайската икономика. Регулаторите са разпоредили на банките да дават повече кредити на малките и средните предприятия за строеж на нови пътища и други проекти. „Всички сериозни причини, заради които Китай купуваше американски дълг, изчезнаха. Апетитът за долари намалява, както и апетитът за правителствени дългови книжа, а това ще усложни бъдещето на политиката на лихвените проценти“, казва Бен Симпфендорфер, икономист от хонконгския офис на Royal Bank of Scotland. Рейтинговата агенция Fitch прогнозира, че резервът на Китай в чужда валута ще нарасне със $177 млрд. тази година. Макар и огромна, сумата е доста по-малка от изчисленото за миналата година увеличение от $415 млрд. Алчността, с която Китай купуваше американски облигации, задържа лихвените проценти ниски за заемоискателите, в това число федералното правителство и купувачите на жилища. Помръкналият китайски ентусиазъм обаче ще охлади страстите. Разбира се, засега не липсват купувачи на американски облигации и други дългови инструменти, тъй като инвеститорите търсят спасение от икономическата несигурност при американския правителствен дълг. Затова и доходността по държавните книжа падна до рекордно дъно (колкото повече инвеститорите купуват краткосрочни и дългосрочни дългови инструменти, толкова по-ниска е доходността, а краткосрочните лихви приближават нулевия процент). Дългосрочните последици от това, че Китай използва собствен капитал за повишаване на жизнения стандарт на населението си и така САЩ се освобождават от зависимостта си от един-единствен голям кредитор, може дори да са положителни. Но това ребалансиране трябваше да стане постепенно, за да не пострадат нито американските облигации, нито огромните количества в китайския резерв. Кога и как ще се случи всичко това, не се знае. Онова, което е сигурно към момента, е, че ефектът на глобалния спад върху китайските финанси е впечатляващ. Очакваме да видим и какви ще са начините, по които китайското правителство ще харчи парите. Трудна фискална година Данъчните приходи в правителствената хазна се покачиха с 32% през 2007 г., когато фабриките в цял Китай работеха на пълни обороти. През ноември 2008 г. обаче постъпленията от данъци са с 3% по-малко спрямо същия период на миналата година. Това даде повод на финансовия министър Се Сюйжън да предупреди в понеделник, че 2009 г. ще бъде „трудна фискална година“. Висшият банков служител Цай Цуйшън спомена точно преди Коледа, че китайският резерв в чужда валута в размер на $1,9 трлн. е започнал да намалява. Резервът, който се попълва предимно от дългови книжа, емитирани от американското финансово министерство, от Fannie Mae и Freddie Mac, се покачваше с бързи темпове от периода на азиатската финансова криза през 1998 г. до сега. Китай управлява резерва си изключително дискретно. Икономисти обаче смятат, че 70% от него са деноминирани в долари, а по-голямата част от оставащите проценти са в евро. Китай финансира огромните си резерви, като изисква от всички банки в страната, които се намират под контрола на държавата, да дават почти 1/5 от своите депозити на съхранение в централната банка. Централната банка на свой ред използва парите за закупуване на чужди облигации. Сега обаче централната банка спешно намали изисквания процент и накара банките да насочат повече кредити към самия Китай. В същото време се появиха три нови сигнала, че все по-малко долари влизат в Китай. И правителството разполага с по-малко долари, с които да купува американски облигации. Първо, нещо, което мина почти незабелязано – месечният обем на преки чуждестранни инвестиции в Китай е паднал с повече от една трета от лятото насам. Мултинационалните компании трупат кеш и се оттеглят от строежа на нови фабрики. Второ, комбинацията от жилищен балон и спад на китайския фондов пазар, който се изчислява на близо 2/3 в последната година, накара много задгранични инвеститори, а дори и някои китайски, да започнат тихомълком да изнасят парите си от страната въпреки строгия валутен контрол. Трето, намаляването на огромния търговски излишък може да възпре допълнително притока от долари. Китайският търговски излишък стигна нов рекорд през ноември - $40,1 млрд. След като цените на китайските вносни стоки, например на петрол, започнаха пак да се покачват, а търсенето на китайските експортни стоки, като електрониката, остана слабо, повечето икономисти очакват средният месечен търговски излишък на Китай да е под $20 млрд. Така Китай ще получи доста по-малко пари, които да харчи извън страната, или поне по-малко от онези $50 млрд. месечно, които наливаше в международните финансови пазари и най-вече на пазара на американски дългови инструменти през първата половина на 2008 г. Държавното ръководство на Китай най-вероятно ще се постарае да не спира да купува американски правителствен дълг, за да не изглежда, че подкопава шансовете за възстановяване на американската икономика точно когато тя е най-уязвима. Това е мнението на Пол Танг, главен икономист на Bank of East Asia в Хонконг: „Това е политическо решение, не търсете чисто инвеститорска логика.“