В. „Фигаро“, Редакционна статия В тлеещия от толкова дълго време израелско-арабски конфликт всички войни си приличат, но всяка е сама по себе си различна. Подетата от Израел преди осем дни операция в ивицата Газа също не е изключение от това правило. Израелската армия се завърна в палестинската територия, но този път нейният противник е друг. Различни са също и залозите на тази нова конфронтация. Като се изтегли от ивицата Газа през 2005 г. и като премахна еврейските колонии там, Ариел Шарон си мислеше, че ще сложи край на непрестанните операции и ще свали от армията тежестта на това бреме. По-малко от пет години след това неговите приемници трябва да се изправят пред нова заплаха в Газа. Едностранното изтегляне на Шарон, което стана без предварителни преговори с палестинците, беше представено като победа от „Хамас“. Радикалното ислямско движение спечели следващата година палестинските парламентарни избори, а после завзе със сила властта в Газа през лятото на 2007 г. и отстрани оттам палестинската автономна власт на Махмуд Абас. Оттогава ивицата Газа се превърна в първата арабска територия, управлявана де факто от клон на движението „Мюсюлманско братство“. Именно срещу тази първична държава от един и половина милиона жители, струпани на една тясна пясъчна ивица на брега на Средиземно море, сега е насочил операцията си Израел. Подобно на средновековна обсада, в която ракетите и снарядите заменят арбалетите и катапултите, а подривната дейност е приведена в крак с времето, „Хамас“ предизвика най-мощната армия в Близкия изток. За радикалното движение дъждът от ракети не е нищо друго освен отговор на израелската блокада, наложена на ивицата Газа. Въпреки че този дъжд от ракети е относително неефикасен, за Израел той беше неприемлив. Израелската армия в крайна сметка реши да се върне в ивицата Газа, където не беше прониквала от разочароващата операция "Летен дъжд" от 2006 г., приключила с пленяването на нейния ефрейтор Шалит. Официалната цел на сегашната операция не е повторна окупация на ивицата Газа, а прекратяването на ракетния обстрел по Израел. Сухопътната офанзива трябва, както твърди израелският Генерален щаб, да нанесе решителен удар на военните способности на „Хамас“. Тя започна след седмица на въздушни удари, при които за пореден път се видяха пределните възможности на израелската бойна авиация срещу един толкова добре укриващ се противник. Въпреки точността на въздушните удари бомбите със сателитно насочване и ракетите не успяха да прекратят напълно палестинския ракетен и минометен обстрел. Безпилотните самолети, способни да правят снимки нощем или при плътна облачност с помощта на термични камери, и дори многото палестински информатори, работещи тайно за Израел, не успяха да научат всичко за нелегалното палестинско движение. Като отвори главата на сухопътната офанзива в Газа, Генералният щаб на израелската армия обяви, че е възможно да има загуби, но че няма да позволи на евентуални тактически обрати да спрат неговите операции, както се случи по време на войната в Ливан.