В. "Таймс" Опитът на Израел да изтрие „Хамас“ от лицето на земята е разбираем, но глупав. Нито една страна в света няма да пренебрегне провокацията с ракети, изстрелвани от съседна територия ден след ден. Ако в Мексико имаше група от антиимпериалисти, бомбардиращи Тексас, представете си колко време щеше да е необходимо на Америка, за да отвърне на удара. Израел има правото да отговори. Но важното е как. Да убиеш 500 палестинци и да раниш 2000 е несъразмерен отговор. „Хамас“ може да безпокои Израел с постоянните си нападения, но не е никаква заплаха за съществуването на еврейската държава. Безразборното бомбардиране на населението е престъпление срещу човечеството точно толкова, колкото убийствата на цивилни от страна на Израел. „Хамас“ спазваше предишното договорено примирие с изключение на случаите, в които Израел използва това примирие като фасада за планирани убийства. „Хамас“ твърдеше, че тези израелски акции съвсем не говорят за примирие и като символичен протест позволи изстрелването на ракети (които обикновено не попадат в целта). Но когато на преден план излезе въпросът за удължаване на примирието, „Хамас“ поиска гаранции, че тези убийства ще спрат. Поиска и още нещо. Предвид стотиците хиляди палестинци, които страдат от недохранване, „Хамас“ настоя границите да бъдат отворени, така че хранителните доставки да преминават безпрепятствено. В замяна на заловения израелски войник Гилад Шалит движението поиска също освобождаването на 1000 палестинци от израелски затвори. „Хамас“ ясно показа, че ще приеме условията на саудитското мирно споразумение, макар че никога не би признал официално Израел. „Хамас“ би живял в мирно съседство с Израел в рамките на плана за две държави, но никога не би признал правото на Израел да съществува. Тази позиция е ненужно провокативна и дълбоко саморазрушителна за палестинците, които вярват, че това е единственото им останало символично оръжие. Какъв е изходът? Как може да се излезе от тази разрушителна спирала? Първата стъпка е светът да поиска незабавно спиране на огъня. Примирието трябва да бъде наложено от ООН и подкрепено недвусмислено от Америка. Условията трябва да са следните: - „Хамас“ да спре всякакво изстрелване на ракети, бомби или друго насилие, идващо от Западния бряг или Газа, и да сътрудничи активно за хвърляне в затвора на всеки от която и да е фракция, който наруши примирието. - Израел да спре бомбардировките, планираните убийства и друго насилие, насочено срещу активисти, заподозрени терористи в Западния бряг и Газа, като армията му прекрати всякакви по-нататъшни атаки срещу палестинците. - Израел да отвори границата с Газа и да позволи свободен достъп на хора към и от Израел, които да подлежат само на пълен обиск и конфискуване на оръжия. Израел да позволи свободното преминаване на стоки, газ, електричество, вода и потребителски стоки и материали по земя, вода и въздух, като трафикът подлежи само на пълен обиск и конфискуване на оръжия или материали, използвани обикновено за направата на оръжия. - Израел да освободи всички задържани палестинци и да ги върне на Западния бряг и в Газа според желанието им. „Хамас“ да освободи Гилад Шалит и всеки друг, който е държан от палестинските сили. - И двете страни да поканят международни сили, които да помогнат за прилагането на тези споразумения. - Примирието да трае 20 години. НАТО, ООН и САЩ да се договорят да следят за спазването на това споразумение и да налагат тежки санкции, ако то бъде нарушено. Тези стъпки ще имат голям ефект, ще изолират най-радикалните членове от всяка страна и ще направят възможно след това да започнат преговори между Израел и палестинците по по-широк кръг въпроси. Основното условие за постигане на мир е всяка страна да се почувства "сигурна". Първата и важна стъпка е да се говори на език, който показва съчувствие към страданията на всеки народ на фона на дискурс, в който версиите и на двете страни са чути и разбрани. Но като сила, която има военно надмощие, Израел трябва да направи първите крачки: да приложи в цялост плана "Маршал" в Газа и на Западния бряг, за да се сложи край на бедността и безработицата, да възстанови инфраструктурата и насърчи инвестициите, да премахне еврейските селища или да превърне заселниците в граждани на евентуална палестинска държава, да приеме 30 000 палестински бежанци годишно на територията си през следващите 30 години, да се извини за ролята си за прогонването на палестинци през 1948 г., да предложи да координира световни усилия за компенсации за всичко, което палестинците са загубили по време на окупацията, и да признае палестинската държава в границите й, които вече са начертани от Женевския договор от 2003 г. Това е единственият начин Израел да успее да постигне сигурност. Това е единственият начин трайно да бъдат разгромени „Хамас“ и всички екстремисти, които искат да има безкрайна война.