В дните около Коледа, докато по света милиони празнуваха, в ивицата Газа загинаха най-малко 280 души и над 900 бяха ранени. Израел демонстрира правото си на ответен удар и след провокативните ракетни атаки на радикални палестинци извърши наказателна въздушна операция. Тя бе очаквана и не изненада никого. Не изненадват и баналните реакции на ЕС и на световни лидери, които между две празнични трапези отправиха традиционните призиви за възстановяване на примирието и за продължаване на преговорите за мир. В района досега бяха обявявани десетки примирия и те рано или късно биваха нарушавани. Да не говорим за преговори - те се точат от десетилетия в различни формати – тройки, четворки, с посредници, без посредници и т.н. А колко близкоизточни конференции познава историята? И то с многоцифров бюджет. Преди година в Анаполис президентът на САЩ обяви тържествено, че до края на мандата му светът ще види най-после раждането на мира в Близкия изток. Джордж Буш знаеше, че това няма да стане, а и светът хич не му повярва. Да не говорим за безполезните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, където САЩ никога няма да позволят да бъдат наложени истински санкции за Израел. През всичкото това време 900 000 палестинци продължават да живеят в Газа без ток, вода, без работа. Децата им идват на бял свят с усещане за глад и чувство на омраза. Израел не дава и дума да се изрече за изпращането на международни сили за опазване на мира до границата му. Така светът празнува, а насилието в Близкия изток се превръща в геноцид.