Откровението на шефа на БФС Борислав Михайлов, че няма намерение да назначава чужденец за национален селекционер, не може да се приеме като изненада. Просто казва на глас, че той и колегите му в ръководството на футбола ни нямат никакво намерение да изпуснат лостовете си за влияние върху селекцията на А тима и произтичащите от това облаги. Явно такива има за определени хора дори и когато националният ни отбор е на дъното. А той е там през целия мандат на управлението на това ръководство. И през цялото това време отборът бе воден от българи, които се проваляха. И през цялото това време не спираха твърденията, съмненията и заключенията, че мениджърски интереси определят в една или друга степен облика на представителния ни тим. На този фон обаче изявлението на шефа на футболната централа, че пак ще търсят българин за национален треньор, вече придобива твърде цинично измерение дори за българските стандарти. То издава и една твърде голяма самоувереност, тъй като предстои конгрес на БФС, на който Михайлов, Лечков, Сираков и компания имат намерение да спечелят нов управленски мандат според собствените им твърдения. Едва ли откровението им за липса на воля за промяна по отношение на националния тим е добра предизборна реклама за тях. Дано сметките им, че не се нуждаят от такава, се окажат криви.