Д-р Желязко Христов, президент на КНСБ: Всеки протест носи риск за властта

Проблемите на много общности у нас не са решени и затова има протести. Ситуацията показва грешни политики. Полицейските и студентските протести например носят рискове за властта и за държавата.
Проблемите на много общности у нас не са решени и затова има протести. Ситуацията показва грешни политики. Полицейските и студентските протести например носят рискове за властта и за държавата. Организирал съм много протести и знам как всеки път съм треперил дали ще минат мирно и отговорно. Притеснявал съм се да не би те да останат само в медиите, а политиците или хората, от които зависи решаването на проблемите, да не ги чуят. По повод полицейските искания например чувам реакцията на министъра на вътрешните работи и не мисля, че това е верният диалог. Така се случи и миналата година с учителите – далеч от избори, протестите им бяха истински и постигнаха много. Но преподавателите изживяха 40 дни, в които ги изтощаваха, мачкаха, плашиха... И тогава на управляващите им се привиждаха какви ли не неща. Упрекваха ги, че зад тях стои Бойко Борисов, Иван Костов и кой ли още не. Така е сега и с полицаите. Но никой не отчита доброто – че в България протестите са мирни, цивилизовани, че протестиращите още не ги е избило на анархизъм. Считам, че протестите на студентите изобщо не са провокирани от нечии политически интереси. При тях духът беше пуснат от бутилката, защото години наред не само сегашният министър, а и предишните не чуха какво предупреждаваха ректорите и самите учащи се. Стигна се до ситуация, в която проблемите се трупаха с години. Затова изцяло подкрепям исканията им, които са справедливи. Иначе младите хора са чисти и не биха се поддали на политически провокации, въпреки опитите на отделни личности за политическо режисиране на протестите. Константин Тренчев, председател на КТ „Подкрепа“: Може да се очаква ескалация на напрежението Протестът на полицаите е форма на изява в момент, когато другите форми на диалог вече са се изчерпали. Мотивите за тези протести не са политически. Такива бяха в началото на 90-а и 91-ва година. От 97-ма година досега мотивите, с които се протестира, станаха чисто икономически. Нека никой не се опитва да ги политизира или да казва, че са провокирани от някъде или от някого. Целта на хората не е да следват политически идеи и идеологии. Обикновено те са недоволни по други причини. Наличието на масови протести в една държава обаче, на каквито сме свидетели в последните месец-два, означава, че нещо дълбоко не върви в нея. Явно има скъсана връзка и липса на диалог между тези, които протестират, и тези, срещу които се протестира. Проблемите продължават да не се решават и това води до още по-сериозното им задълбочаване. Може да се очаква и ескалация на протестите. Огромна грешка на управляващите е да си мислят, че могат да ги смажат със сила или заплахи. След като хората са притиснати по този начин, те вече няма какво да губят и им остава само да се борят. За да има решение на проблемите, е необходим адекватен диалог. А не хората да бъдат лъгани. Изисква се честна и почтена позиция и от двете страни. Да вземем например протеста на студентите. Там проблемите са огромни и младите закъсняха с реакцията си. Трябваше ли да се случи убийството на Стоян Балтов на 5 декември, за да се замисли някой какво всъщност става? Сега вече е необходим много задълбочен диалог и големи промени в „Студентски град“. Там много години освен проституция, наркотици, дискотеки и чалги, друго нямаше. В Западна Европа хората са се научили да протестират превантивно, преди даден проблем да е станал огромен. Единственият път, когато у нас имаше превантивен протест, беше, когато имаше заплаха да намалят заплатите на работниците в един от браншовете. Тогава с КНСБ организирахме 40 000 души. Вярвам с течение на времето тази култура на протеста у нас да се развие.

Станете почитател на Класа