Андриана Михайлова Офанзивата на властта спрямо медиите изживява ренесанс, макар и вербален засега. Като типичен невъзпитан тийнейджър на прехода четвъртата власт си позволява да критикува властта. „Журналистите пишат само това, за което им плащат“. Това гигантско прозрение трябва да придобие национално покритие, защото е родено от депутатски гений. Права е жената народен избраник, естествено, че работим, за което след това ни и плащат. Даже всеки месец. И след като Ники Василев забрани думата „молба“, отправям изявление към работодателите да проявят благотворителен дух, все пак е Коледа, и да отделят по някой лев. Въпреки че няма да ми платят за това, ще се ангажирам да ги изпратим на дамата, а тя да приложи максимата „Приемаме само тези закони, за които ни плащат“. Така най-накрая може да се реализират някои блянове на властта: Първо. Да се приеме закон за печата. Ако може по спешност. И без това електронните медии отдавна роптаят (e, не всички), че само те попадат под ударите на регулацията. Така от страниците на печата няма да се появяват следните опровержения: „Не е вярно, че всички политици у нас се продават. Някои вече са продадени“. На тези, които продължават нахално да критикуват властимащите, или да ги закриват директно, или да им се налагат стриктни глоби. Най-солените да бъдат за накърняване на достойнството на депутатите. Парите пък да отиват за големите нужди на народните избраници. Второ. Да се създаде регулаторен орган, тип министерство на информационната истина. Но на правилната истина. Ако може още по-спешно, защото идват избори. В него да се назначават само експерти на управляващите. И да следят под лупа „словесната агресия“ на медиите. Ако великодушно преценят, че няма виновни за срива на имиджа на парламента, Министерския съвет, президентството и т.нар. екзистенциални институции, то тогава да си увеличат диоптрите (и заплатите, разбира се). Иначе може да проспят вината на медиите, че Барак Обама пушел в колежа като комин, Азис бил в депресия заради глобалното затопляне, а в България нямало нефтени залежи. Трето: Да се разшири съставът на СЕМ (Съвет за електронни медии). Регулаторът може да дублира функциите на Министерството на информационната истина, но няма да ги изземва. По този начин ще бъде още един гарант за комфорта на властта. Докато тя продължава да създава на органа само работа, броят на надзорниците повече от всякога трябва драстично да се увеличи. Така надзорниците спокойно ще си гледат работата. И няма да им се налага да правят резки движения като днешното извънредно заседание. Но за натоварения предпразничен график, съветниците да си се сърдят на Георги Пирински. Шефът на парламента се възмутил от бунтарския текст на песента на No Mercy (Без милост) на Слави Трифонов. В нея се казва, че управляващите не стават за нищо и т.н. Затова Пирински призова семаджиите да се самосезират за „внушения за насилие спрямо парламента“, които се отправят от екрана. Работохолиците веднага се съгласиха да бистрят параметрите на „езика на омразата“, независимо че те са всекидневие, вече дори и в женските предавания. Нищо чудно утре да се появи ново определение за понятието, което ще бъде свързано с доброто име на представителите на народа. Ако тези законопроекти не се сбъднат, значи събраните пари от медийните работодатели са малко. Тогава депутатите трябва незабавно да ги глобят – например, че са виновни за световната финансова криза. Ако пак се окаже, че средствата не достигат, за да се наложи тотална цензура, то тогава ренесансовите дейци да дадат втори шанс на каузата си срещу медиите. Докато обаче пренареждат празничния ред на новините, се опасявам, че ги застигна една делнична вест – уморените от целогодишен труд депутати вчера напуснаха бойното поле (парламента ) и се оттеглиха в дебела коледна ваканция до 14 януари. Дотогава имат време не само да си починат от работата и от медиите, но и да рефрешнат позициите си спрямо тях. Или да си припомнят участта на онези свои колеги смелчаци, надигнали се срещу четвъртата власт. Справка: Жан Виденов, Иван Костов.... Всъщност наистина ли няма виновни за депресията на Азис? А за нефтените находища?