Иглика Горанова Идеята за промяна на изборното законодателство заприлича на самотна мажоретка. Подгрява обществените очаквания с жълти и червени помпони, на които пише „промяна на конституцията“ и „мажоритарен вот“. Създава очаквания за решаващ мач, който обаче така и не започва. Причината: състезателите – БСП, НДСВ и ДПС, вече цяла година не желаят да излязат заедно на терена на промяната. Предпочитат друга тактика – замерят се помежду си с проекти. Хвърлят ги в общественото поле с ясното съзнание, че следващите парламентарни избори няма да бъдат нито мажоритарни, нито пък изборите за европарламент и парламент ще бъдат в един ден. Ето и разпределението на силите. За смесена система, колкото и странно да звучи, се бори БСП. А за промяна на основния закон – НДСВ. ДПС са пас. И не искат промяна. Защо НДСВ и БСП се заиграват с изборното законодателство и даже организират дискусии и кръгли маси по въпроса какъв тип избирателна система да има у нас – смесена или да си остане пропорционална? Отговорът е прост. Трите партии си искат статуквото. Но се разграничават една от друга с надеждата, че избирателят ще забрави, че са управлявали заедно и ще ги идентифицира като отделни обекти на изборите през 2009 г. За тях е жизнено важно това да се случи. БСП трябва да носи промяната, НДСВ да се покаже като партия, загрижена за бюджета и бизнеса. А ДПС – да не прави излишни движения. Мажоритарни вълнения на „Позитано“ 20 Тези дни в червената централа ще се проведе пленум, на който новият изпълнителен съвет, освен че ще гласува новото изпълнително бюро, ще каже „да“ или „не“ на проекта за промени в изборното законодателство. Левите ще се произнесат по въпроса дали ще приемат мажоритарния вот или не. Проектът, който ще им се наложи да гласуват, е изготвен от работна група, начело на която стои юристката Мая Манолова. Документът следва последователно указанията на президента, който поиска на няколко пъти през тази година смесена система и поне 31 мажоритарно избрани кандидати. (Колкото са районите в страната). На въпрос на „Класа“ дали пленумът ще одобри тези идеи, от работната група отговарят чистосърдечно: „Не знаем“. И добавят, че се надяват все пак президентските идеи да не бъдат бламирани. Стартът дойде от „Дондуков“ 2 Кратък преглед показва, че в червената централа се говори за мажоритарен вот от началото на годината. Стартът го даде от „Дондуков“ 2 президентът Георги Първанов. Тогава той призова политическите сили да променят изборното законодателство, да вкарат мажоритарен елемент в него, за да мотивират хората да гласуват. В БСП лежерно подминаха темата, докато през юни държаният глава им го повтори отново на кръгла маса в НДК, където бе приета Реформа на българския политически модел. На нея президентът даде нов срок за промени – ноември. Вече сме края на декември, а БСП няма позиция по въпроса. НДСВ и ДПС – също. И едва ли ще има общо становище. Сметките са прости. Ако приемат проекта, който им се предлага, те ще загубят мандати. Особено в смесените райони. Изчисленията им са, че става дума за най-малко 4-5 места. Социалистите си имат и резервен вариант. Да приемат проекта с ясното съзнание, че той няма да мине в пленарна зала. Нито ДПС, нито пък НДСВ ще подкрепи безрезервно идеята за смесен избор. Хората на Доган в прав текст заявиха, че подобни идеи не им импонират и ще гласуват срещу тях. Официалният мотив е, че така щяло да са насърчи купуването на гласове, а неофициалният – че статуквото ги устройва. Т.е. както и да се изчисляват гласовете, в БСП може да са спокойни, че проектът им няма да мине. В случай че се появи такава опасност, депутати от червената група се заканиха пред „Класа“, че ще гласуват против документа си. Жълтите и Конституцията Също толкова уверени, че предложенията им за промяна на Конституцията няма да минат, са царските депутати. Но това не им пречи да инициират дебат през януари, на който ще поискат промяна в основния закон. Целта е да съберат изборите за европарламент и за народно събрание в един ден. В момента това е невъзможно да стане, защото по Конституция мандатът на Народното събрание е четири пълни години, а евроизборите са насрочени за началото на юни. Мотивите на царистите за промяна на основния закон изглеждат адекватни на фона на кризата – така ще се спестят 22 млн. лв. Изчисленията са на министъра на държавната администрация Николай Василев и подкрепени от Милен Велчев, зам.-председател на НДСВ и бивш финансов министър. Само че жълтите са самотни в коалицията. Няма кой да ги подкрепи. БСП твърдо се обяви против тази идея, ДПС – също. Т.е. квалифицирано мнозинство не може да бъде събрано. Но това не пречи на жълтите уверено да обясняват идеите си за промени. ДПС си траят В тази интелектуална игра на идеи, в която участват социолози, политолози и политици, най-чиста е позицията на ДПС. Партията на Ахмед Доган си трае и не желае промяна. Доволна е от статуквото. И чака коалиционните си партньори да се наиграят. На промени в изборно законодателство. Каре Промените в закона за политическите партии – за догодина Парламентът отложи вчера промените в закона за политическите партии за януари. Така народното събрание затвърди впечатлението, че не желае да изпълни основните си ангажименти за промяна на този тип законодателство, макар председателят на институцията Георги Пирински и неговият заместник – Юнал Лютфи, да се похвалиха, че са изпълнили законодателната си програма. Факт е, че законът за партиите остана да бъде догласуван на второ четене догодина. Най-вероятно ще бъде приет, защото депутатите са наясно, че промени са наложителни особено след местните избори през 2007-а, когато се пазаруваха гласове на килограм, и в местната власт успя да влезе точно този бизнес, срещу когото Европа ни призовава да се борим. И който не се харесва на политиците. Депутатите в пленарната зала все пак успяха, преди да излязат в дълга коледна ваканция, да премахнат разминаването в законодателството, в което, от една страна, се допускаше председател на партия да стане премиер, а от друга – се забраняваше той да заема кметски пост. Само да припомним, че заради ограничителните текстове в закона за местното самоуправление и местната администрация, които парламентът отмени на първо четене, столичният кмет Бойко Борисов не можа да оглави партията, която основа – ГЕРБ. За след 14 януари на парламента му остава да приеме няколко други важни текстове в закона, които се отнасят до парите на партиите. Предложението, по което има съгласие между всички, е държавната субсидия да се увеличи от 2% на 5% от минималната работна заплата за всеки получен глас. И така да се спре с финансирането на партиите от „сенчестия бизнес“. Остана да се уточни участието в местните избори на малките партии. Предвижда се до участие в местни избори да се допускат само формации, които са се явили на национален вот и са получили над 1% от гласовете. Какво ще излезе в крайна сметка от закона, ще видим догодина. Със сигурност той ще обслужи големите.