Фермерите – млекопроизводители и зърнопроиводители, вече искат нещо повече от политически гаранции. Увеличаването мащаба на протестите и обединяването на фермерите може да означава няколко неща. Първо, многократните обещания вече не са достатъчни. Дори и след като започна изплащането на субсидията от 60 млн. лева на млекопроизводителите и на преките плащания за единица площ на зърнопроиводителите. През 2009 г. фермерите пак ще трябва да се борят за оцеляването на секторите си. Освен 60 млн. лева за качествено мляко стопаните искат да бъдат включени в бюджета за следващата година и 210 млн. лв. за подпомагането на бранша. Зърнопроизводителите пък настояват в бюджет 2009 да бъдат предвидени 378 милиона лева за национални доплащания. Второ, пак последствията от недоволството ще бъдат стоварени на главата на обикновените граждани. Фермерите втори ден блокират със селскостопанските си машини пътищата. Дори заплашват да спрат и снегопочистването. Така неприятната ситуация ще застигне всички, без да има особен ефект върху онези, които трябва да вземат мерки срещу кризата в българското земеделие. Хилядите пътуващи по празниците хора или търговците, които трябва да доставят стоки в страната, нито са обещавали субсидии, нито са ги спирали, за да чакат с часове да бъдат освободени пътищата. Подобна форма на гражданско неподчинение минава границата на нормалния протест и се превръща в своеволие.