Доц. д-р Антоний Гълъбов, социолог Прекачването в движение крие рискове. Ако се прехвърляш от една каруца в друга, имаш съвсем малко време, в което можеш да подвикнеш нещо на каруцарите наоколо. Или например да дадеш няколко интервюта, за да не забележат в чия каруца се каниш да скочиш. Но тези неволи са нищо в сравнение със сложното изчисление на скоростта, вятъра и агресивността на останалите спътници, с което усилено се занимават либералстващите политици у нас преди избори. Коалицията ОДС бе сглобена като омнибус, набързо и несръчно, в навечерието на предишните парламентарни избори. Конкретният състав на коалицията не бе определен от електорални или политически съображения. Целта бе легитимирането на групи които след това биха могли да бъдат използвани „по предназначение”. Част от причините за сегашното състояние на СДС се крият именно в това. Присъствието на другата подобна коалиция – БНС, успя напълно да размие очертанията на дясното политическо пространство. ОДС осигури представителство на „Гергьовден“ и Яне Янев, а БНС легитимира за пореден път ВМРО и ССД. Липсващото звено – „Новото време”, вече се подготвя за поредния омнибус, който щял бил да се движи „Напред”. Освен като синоним на конформисткия център либералното у нас се възприема като синоним на политическа всеядност. Либералстването изглежда модерно, обло и сговорчиво. Либералите, противно на политическия анекдот, не „либят ралото”, но са готови да изобразяват „разумно дясно” поведение всеки път, когато някой им освободи малко място в края на поредната маса… за преговори Онова, което по навик наричаме комунизъм, функционира чрез дублиране и мултиплициране. Тоталитарният режим от съветски тип дресира съвършено умение за подражание. Затова и посттоталитарната олигархия може да изобразява всичко, от монархия до република, но най-вече - демокрация. Появата на всеки политически проект, различен от „правилния”, незабавно трябва да бъде дублирана, за да изгуби смисъла и остротата си. Това се разиграва у нас през изминалите години. Затова и България е единствената европейска страна, в която либералното се възприема като център, а не като политически полюс. ВМРО и „Гергьовден“ предпочетоха да не участват в състава на 39-ото Народно събрание. Тяхното присъствие би нарушило мнозинството на НДСВ и би могло да затрудни безметежното жълто безвремие. В състава на сегашния парламент ВМРО се превърна в стратегически съюзник на мнозинството. По всички критични законопроекти депутатите на ВМРО подкрепяха предложенията на управляващите Затова именно през ВМРО и ЛИДЕР бе конструиран поредният омнибус, който трябва да осигури критично важния коалиционен партньор на БСП и ДПС в следващия парламент. Присъединяването на „Гергьовден“ е само подробност от пейзажа. Известно напрежение има около съдбата на земеделците, чрез които „Напред” разчита да се легитимира като коалиция, в която участва партия - член на ЕНП. Решението на съда обърка сметките и сега земеделците отново ще трябва да избират председател. А той или тя може да възобнови ситуацията отпреди изборите през 2005 година, когато спешно се наложи Георги Пинчев и Яне Янев да хванат омнибуса за СДС, за да не отидат на срещата с БЗНС. Иначе, изглежда, че всичко вече е готово „Икономическият патриотизъм” ще бъде наложен като поредната „прагматична и позитивна” политическа линия. А в това време ВМРО ще продължи да атакува ГЕРБ, докато останалите изобразяват сговорчива дясна алтернатива на СДС и ДСБ. Затова прехвърлянето по време на застой предизвиква слабо вълнение по повърхността на политическото „блато” на играта 3-5-8. Остроумниченето, че никой не харесва сегашното правителство, но и не иска да идва следващото, е типичният „либерален” отговор на застоя. Гримасите на отегчение от дясната политика, както и натрапчивият пропаганден слугинаж допълват празничната атмосфера, в която поредният политически омнибус се подготвя за път.