Калина Любомирова, БТА "Време е за ново начало, за нов възход на Америка като лидер, за да надделеем над предизвикателствата на XXI век. Ще станем по-силни, за да разгромим враговете и да подкрепяме приятелите си. Ще подновим старите съюзи и ще изковем нови и трайни партньорства.“ С тези думи избраният за президент на САЩ Барак Обама представи в Чикаго на 8 декември ключови фигури в бъдещото правителство – държавния секретар Хилари Клинтън, министъра на отбраната Робърт Гейтс (заемащ този пост и в правителството на Джордж Буш), съветника по националната сигурност генерал Джеймс Джоунс (бивш главнокомандващ на съюзническите въоръжени сили на НАТО), министрите на вътрешната сигурност Джанет Наполитано и на правосъдието Ерик Холдър. "Те споделят прагматичните ми възгледи за употребата на сила и за целите на Америка като световен лидер", каза Обама, цитиран от Асошиейтед прес. Обама спечели президентските избори на 4 ноември на крилете на обещанието за промяна, но еуфорията избледня под ударите на глобалната икономическа криза. На 20 януари във Вашингтон Барак Хюсеин Обама ще положи клетва като 44-ти президент на САЩ и ще поеме управлението на най-могъщата държава в света. ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА Мнозина хранят надежди, че външната политика на единствената световна свръхсила ще поеме по нов път. Лондонският "Файненшъл таймс" цитира върховния комисар на ООН за човешките права Нави Пилай, че при президента Обама САЩ може би ще се върнат в "международното семейство". Тези надежди се основават на предизборното обещание на Обама, че ще засили сътрудничеството с ООН и с други международни организации. Но темпа на промените във външната политика вероятно ще определя Хилари Клинтън, отбелязва вестникът. Обама е смятан за американския президент с най-либерални възгледи през последните десетилетия. Той обаче избра външнополитически екип изцяло в политическия център, който се хареса на "ястребите" в републиканската десница и силно разочарова левите и либералните среди в Демократическата партия, очакващи "нова прогресивна ера", писа "Интернешънъл хералд трибюн". Кандидатът за президент Обама: - обеща да изтегли американските войски от Ирак за 16 месеца; - изрази готовност да се срещне лично с лидери на страни, като Иран, Куба, Венецуела, Северна Корея, за да преодолее враждебността между САЩ и тези страни; - заяви, че само ако бъде доказана ефикасността на системата за противоракетна отбрана, ще разположи елементи от нея в Полша и Чехия. Избраният за президент Обама и съветниците му излъчват сигнали, че изпълнението на някои обещания ще се забави, а други може да се променят или да отпаднат: - потвърждавайки намерението за изтегляне от Ирак за 16 месеца, сега Обама прави уговорката, че ще се вслушва в мнението на военните командири в Ирак и че част от силите в Ирак ще бъдат изпратени в подкрепление на войските, които се бият с талибаните в Афганистан; - израелският вестник "Аарец" писа на 11 декември, че правителството на Обама ще предложи на Израел "ядрен чадър" и ще заяви, че евентуално ядрено нападение на Иран срещу Израел ще предизвика унищожителен американски ядрен удар срещу Иран. Именно такъв е подходът на Хилари Клинтън: "Иран трябва да е наясно, че нападение срещу Израел ще предизвика масиран отговор", предупреди тя в предизборна дискусия с Обама през пролетта и предложи американски ядрени гаранции за Израел. - източноевропейските съюзници на САЩ Чехия и Полша очакват да узнаят позицията на Обама за разполагане на елементи от американския противоракетен щит на тяхна земя. Решението му за ПРО в Чехия и Полша до голяма степен ще определи и отношенията между САЩ и Русия, която е яростен противник на противоракетния щит на САЩ в Източна Европа и твърди, че той е заплаха за нейната сигурност. Президентът Дмитрий Медведев и премиерът Владимир Путин реагираха демонстративно хладно на изборната победа на сенатора демократ от Илинойс. ПРОМЯНА В АМЕРИКА Обама няма намерение да бъде външнополитически президент – за разлика от Никсън или Рейгън погледът му е насочен не към чужбина, а към Америка, писа вестник "Вашингтон пост". Изправяйки се срещу кризата, той разполага с най-голямата сума пари в галактическата история и с Конгрес, готов да го следва. Именно във вътрешната политика Обама ще изяви идеологията си – нова зелена икономика, здравеопазване за всички, милиони нови работни места, правителство партньор на частния сектор, нови отношения между управлението и хората. Той възнамерява да промени Америка и разполага с пари, мандат и енергия, за да го стори, добавя "Вашингтон пост". ПРЕХОДЪТ Периодът на прехода във властта в САЩ продължава от изборния ден на 4 ноември до 20 януари, когато изтича мандатът на отиващия си президент и новият полага клетва. В първите седмици на този период работата на Обама и екипа му бе одобрявана от близо три четвърти (73 на сто) от участниците в социологически анкети, което според Асошиейтед прес е обичайно за новоизбрани президенти. ПЪРВИ ОБЛАЦИ НАД ОЧАКВАНАТА ПРОМЯНА Но общественото одобрение достигна такива стойности преди ареста на губернатора на щата Илинойс Род Благоевич на 9 декември, обвинен в корупция и опит да продаде овакантеното от Обама кресло на сенатор от Илинойс. Губернаторът бе освободен под гаранция и се върна на работа, отхвърляйки всички призиви, включително на Обама, да подаде оставка. ФБР разшири разследването към личности, с които губернаторът е имал контакти. Самият Обама уверява, че няма нищо общо с губернатора и деянията му. Както писа лондонският "Индипендънт", арестът на Благоевич шокира опитни наблюдатели на обърканата чикагска политическа сцена. Опасността пред Обама е, че почти всички в близкото му обкръжение са свързани с нечистия свят на политиката в Чикаго. Тази опасност е първият буреносен облак, който може да помрачи еуфорията на пищните четиридневни празненства и церемонии във Вашингтон за встъпването в длъжност на новия "президент на промяната".