В българската парламентарна практика има няколко известни примера за промяна на закон, която носи изгода на един човек и група негови приятели. Преди години за нуждите на известен вносител на кафе беше променен данъчен закон. Според депутата Минчо Христов точно така управляващите се опитали да отменят мораториума върху строителството в междублоковите пространства в големите градове. Схемата, по която се развива сценарият, е следната: приема се поправка в един закон, с която се изменя друг. Текстът звучи невинно, но преследва определена цел. След това се намира юрист, който разяснява за какво става дума, и тези, които са дали вота си за изменението, възмутени гласуват точно обратното. Подобна процедура - отмяна на промяната, отнема в най-добрия случай 3-4 месеца. През това време определени бизнесмени реализират своя проект и инкасират предварително планираната печалба. Нещо като процеп във времето и във финансовото пространство, което често се равнява не на десетки, а на стотици милиони. Както се казва в един стар пандизчийски виц - шах, мат и два жилищни блока на една ръка разстояние за този, който е отворил времево-паричния процеп в икономическото пространство на България. Точно той е в процес на издирване от Минчо Христов и от ДАНС по негова инициатива.