Райко Байчев Вътрешния министър Михаил Миков покани трите мобилни оператора да изпратят на всичките си абонати sms с текст „Не на корупцията“. Те явно са му отказали, понеже не получихме такива. Поводът за молбата на Миков е, че 9 декември е обявен от ООН за „международен ден за борба с корупцията“. Това впрочем ми звучи малко като „международен ден за борба срещу България“ – нали ни обявиха официално за най-корумпираните в ЕС. Но да се върнем към sms-а. „Не на корупцията“. Мъдър начин за въздействие. Категоричен бунт. SMS поезия. „Не на корупцията“ – съобщение, което ще преобърне всичките ви схващания, вместо да ви изнерви, защото например сте чакали съобщение от някого, когото обичате. Телефонът е изпиукал и сега трябва нещо да ви изпиука в главата, да ви смени чипа и да прати в личния ви recycle bin думата „корупция“. Това е малко несериозно. А и като си спомня колко корупционни скандали имаше в МВР през годината, това ми звучи като съобщение от МВР с текст „Не на МВР“. Но пък може би това е просто бъзик. Нещо като 1 април. Предпочитам да го разбирам като най-новия полицейски виц, който са ни пратили лично по телефона. Затова: време е и ЕС да се стресне и – на война като на война! – да прати на всички европейци sms „Не на финансовата криза“. И нека този инструмент за въздействие освен в учебниците по психология, да навлезе и във всички сфери на живота. Предлагам например да се разпратят sms-и „Не на задръстванията в градския транспорт“, както и „Не на ниските заплати“ или пък „Не на младежките пъпки“, а защо не и „Не на хемороидите“. Вместо да пишем в книгата за мнения в ресторантите нека да пратим на собствениците sms-и „Не на тлъстото месо в граховата яхния“ или пък „Не на неучтивите сервитьорки“. Борисов и Станишев да си пращат sms-и „Не на тебе, Бойко“ и „Не на теб, Станишев!“. А децата, които не са получили това, което са искали за 25-и, да пратят sms „Не на дядо Коледа!“. Но вероятно в МВР не осъзнават цялата абсурдност. Сигурно си представят следния сюжет: Служителят Х в министерството Х седи в кабинета си и разглежда кандидатите за държавна поръчка. Има 7-8 фирми, които искат да поемат проекта. В същото време на вратата се чука и в кабинета влиза човек от едната фирма кандидат. Започва се разговор с предизвестен край. Краят идва и кандидатът за проекта предлага някаква сума, примерно 20 000 лева. Служителят Х потърква доволно ръчички, посяга да вземе подкупа и... Нещо в него се пречупва. Спомня си за Онзи sms. От едната страна, са 20 хилядарки, а от другата – яростният призив, който все още е във входящата кутия. Тогава нашия човек става, свива вежди, удря с юмрук по масата и изкрещява: „Не! Не на корупцията!“. Блъсва ръката на злия подкупен бизнесмен, банкнотите падат на земята, а служителят в министерството вече е напълно озверял, започва да подскача върху тях и да крещи: „Не, не, не на шибаната корупция!“. После вади телефона си, прочита отново sms-а, разплаква се и звъни в полицията. А МВР го награждава с 50 лева за лоялност към системата. Никаква лоялност към системата обаче не изпитвам аз. Защото освен че е абсурден, този sms не е пратен на когото трябва. Защо пращате на 7 милиона души нещо, което се отнася за няколко хиляди? Все едно всички ние сме корумпирани в червата и е крайно време да се оправим. Ами пратете това съобщение в парламента. В съда. В общините. Корупция имат там, където има власт. За нас това е спам. Миков твърди, че, цитирам, „трябва да се утвърди култура на нетърпимост към корупцията“. Ами ние я имаме тая култура. Направо не можем да ги търпим, корумпираните гадове! Мразим ги искрено, на моменти ни се повръща от тях и смятаме, че светът би бил по-красив и по-добър, ако се окажат зад решетките. Само че, за да идат там, министър Миков, трябва вие да ги пратите. А не да ни пращате на нас sms-и, за нещо, което вие трябва да свършите. Все едно да пратя на 166 sms – „Напазарувай и изпери дрехите.“ Впрочем, ще взема да им пратя. Като гледам колко им е акълът – току-виж го направили.