Светослава Кръстева, анализатор, Политикал Кепитъл - България „България е подобрила управлението по еврофондовете.” Ако не знаехме кой е изрекъл тази оценка, закономерно бихме я приписали на някой член на настоящата изпълнителна власт. Само че каква беше изненадата на цялата българска общественост, когато тези думи бяха произнесени от генералния директор на Генерална дирекция „Разширяване” на Европейската комисия Майкъл Лий по време на посещението му у нас в понеделник. „Успяхме да забележим истинско подобрение в структурирането на управлението, особено в централното звено за финансиране и договаряне”, продължава коментарът на Майкъл Лий само две седмици след като 220 млн. евро, предназначени за финансиране по ФАР, видяха окончателната стоп палка по пътя си към България. Все още под въпрос са други 340 млн., които чакат решението на Брюксел. Те са част от т.нар. големия еврошамар, който получи страната ни в края на юли. И който дойде месец след похвалите за добрата работа в сферата на правосъдието и борбата с корупцията, които „отнесе” Станишев от президента на понастоящем председателстващата ЕС Франция Никола Саркози. Все по-забележимо е поведението на различни евролидери, което най-добре се характеризира със схемата „добро ченге – лошо ченге”. Възможните причини за това са няколко. Първата е действително регистриране на напредък в контрола над изразходването на евросредства. Дори всяко хлапе знае, че такава магическа трансформация в българската ситуация, а и в която и да било друга, не би могла да се случи за две седмици. Наблюденията на отношенията София-Брюксел доказват на практика, че щом последният правителствен екшънплан от август не сработи в продължение на цели 4 месеца, то как няма да сработи за 10 дни. Втората причина за двойственото поведение на евроинституциите би могла да се обясни с желанието чрез подобен тип поведение да се мотивират ангажираните с проблема институции у нас все пак да извършат някакви реформи в механизмите за разпределение на евросредствата. Това също е малко вероятен казус. Нека си припомним, че в целия процес преди и след присъединяването на България към ЕС имаше подобно поведение и то не доведе до магическите промени. Едва ли Майкъл Лий не е забелязал, че тази тактика не действа на българска почва. Друго възможно обяснение е, че ЕК все пак е запазил някакво минимално доверие в българското правителство и иска след звучния шамар да го реабилитира пред избирателите му заради предстоящите избори. Но Брюксел едва ли би се замислил да се намеси във вътрешната политика на държава членка по този начин, а и няма защо да го прави предвид злоупотребите с фондове, които се случиха именно по време на последния мандат. Остава един възможен сценарий, който опира до това, че шамарите винаги са финансови, а похвалите устни. Българите трудно преглъщаме горчивата истина, още по-трудно е това, когато си на власт. Европейският съюз не е благотворителна фондация. Той няма да отвори широко кесията си за нас и няма да гледа безропотно как пилеем парите на данъкоплатците във Франция, Германия и Белгия. Напротив! Още от началото на присъединителния процес беше ясно, че страните членки и техните граждани са много изморени от разширяването на Евросъюза което излиза под формата на данъци от техните джобове. Това бе и причината проектът за Европейска конституция да удари на камък. Хората просто отказват да плащат. Въпреки негативните нагласи у гражданите на ЕС политическият и индустриалният елит на Запад прозряха, че ако България се доевропеизира, то тя ще бъде добър пазар за техните стоки и ще доведе до по-голяма сигурност на Балканите и по границата на самия съюз. Това бе единствената причина лидерите на ЕС да се застъпват за „куцото магаренце на Балканите” независимо от липсата на реформи, лошите икономически показатели и ниския жизнен стандарт у нас. Естествено, целият този процес на компромиси трябваше да е гарниран с малко пари за стимул. Като кажеш на едно дете да отиде на зелено училище вместо на море, трябва да го залъжеш с джобни пари. Никой не обича да дава средства, въпреки това сделката изглеждаше изгодна и за двете страни. Злоупотребите обаче надминаха очакванията на европейците, въпреки че вече бяха видели магариите на Гърция и Испания. Отгоре на всичко на конгреса на БСП се появи значителна част от “ползвателите” на еврофондовете за България, което, естествено, допълнително раздразни иначе възпитаните и бизнес ориентирани западняци. Същевременно левицата предлага законопроект за политическите партии, който гласи, че даренията от компании трябва да се забранят, а даренията от физически лица да приемат по-голям лимит Това на чист български език означава, че компаниите ще даряват на партиите през напълно анонимни лица същите суми, а след това няма да се притесняват да печелят държавни поръчки и пари по еврофондовете. Няколко дни по-късно отговорът на европейците бе еднозначен. Няма нужда от съмнения, че тази политика на финансови шамари и устни похвали ще продължи и в бъдеще. Никой не обича да плаща особено ако му се подиграват след това.