Продължаващите четвърти ден палежи и безредици в цяла Гърция са прекомерна реакция за една смърт, макар че човешкият живот няма цена. Те напомнят бунта на парижките предградия през есента на 2005 г., които също бяха предизвикани от смърт на дете. Тогава имигранти от Африка си изляха гнева върху десетина хиляди коли за мизерните условия на живот и работа, които им предлагаше богатата Франция. Гръцките протести приличат обаче на френските само по яростта. Тя е също така сляпа и не прави разлика между полицейски участък, ако това трябва да бъде възмездието за убития младеж, и частна собственост, каквато са десетките опожарени автомобили и банки. Подобно стихийно надигане с непредвидими последици би могло да има някакво оправдание например в момент, когато се събаря системата - както се казва, революцията иска жертви. Но какво точно искат да съборят гръцките младежи, след като още в древни времена именно техният демос на всичкото отгоре е дал и наименованието на цяла обществена система? Всъщност гръцката държава наистина има нужда от ремонт, но не чрез анархия и естествено не чрез връщане на военната диктатура. Тя се показа невероятно слаба в тези 4 дни и единственият политически ход, предприет от премиера Караманлис, бе погрешен – защото не прие оставката на вътрешния министър.