Екатерина Попова Шейсет години след като бе приета от Общото събрание на ООН (10 декември 1948 г.), Всеобщата декларация за правата на човека е изправена пред нови предизвикателства. Това са антитерористичната борба, възходът на страни като Китай, все по-голямата роля на религиозния фактор или борбата с „кибер-дисидентството“. Това отбеляза АФП по повод днешния Международен ден за човешки права. Според международни експерти придобиващите все по-голяма мощ Китай и Русия всяват тревога. Извънредно големите енергийни нужди на Китай го карат да проявява голяма снизходителност към доставчиците си, сред които африкански и азиатски диктатури. Бернар Кушнер, който е сред водещите политици на френската дипломация, съжалява за упадъка на хуманитарното право заради суверенитета на държавите. От Бирма до Дарфур сме свидетели как отговорността да защищаваш, правото на намеса и хуманитарна интервенция бележат все по-голямо отстъпление, казва той. Но и развитието на западните страни също буди безпокойство и по-специално с растящия приоритет на сигурността за сметка на свободите. Съображения за сигурност След атентатите от 11 септември 2001 г. правата на човека прекалено често са изтиквани на втори план заради съображения за сигурност, особено в САЩ. В поведената война срещу тероризма бе посегнато върху понятието интимност. Според комисаря за правата на човека в Съвета на Европа Томас Хамарберг налагането на религиозния фактор в международните отношения е допълнително предизвикателство. Проект за декларация срещу принизяването на религиите предизвиква яростно противопоставяне в ООН между мюсюлмански страни, които го подкрепят в името на борбата срещу исламофобията, и западните държави, които виждат в него средства да се ограничи свободата на словото. Днес интернет служи за носител на нова свобода на словото, върху която е надвиснала заплахата на авторитарните режими. Показателно за това е, че близо половината (56 от 125) журналисти, хвърлени в затворите по света, работят в Мрежата, сочат данни на базирания в Ню Йорк Комитет за защита на журналистите. България не е спасителен остров И в България проблемите с правораздавателната и правосъдната система са много сериозни, категорични са юристите. Не случайно основният ни проблем в Европейския съюз и критиките, които отнесохме, са в раздел „Правосъдие“. За 8 години държавата ни е платила 1 869 00 лв. за дела в Страсбург. 2008 година се очертава като рекордна по отношение на спечелени в Страсбург дела срещу България, каза пред „Класа“ председателят на Българския хелзински комитет (БХК) Красимир Кънев. По думите му страната ни има най-много осъдителни присъди на глава от населението в сравнение с останалите държави - членки на ЕС. Кънев е категоричен, че тенденцията всяка година делата срещу България да са повече от предходната е обезпокоителна. По думите му причина за осъдителните решения на Съда по правата на човека в Страсбург е зле функциониращото ни правосъдие, зле функциониращата правораздавателна система и очевидно несправедливите решения, които някои органи, включително съдилищата, вземат във връзка с определени дела. Този омагьосан кръг на лоши закони и лошо правораздаване трябва да бъде разбит, за да може страната ни да излезе от „черния списък“ на съда, категоричен е председателят на БХК. Като основен проблем през изминалата година в България той посочи натиска върху свободата на словото. Освен с побои и уволнения репресиите срещу журналистите най-често се проявяват в съдебната зала. Близо 200 дела годишно са повдигани в страната ни срещу журналисти, според адвокат Васил Василев. На 13 октомври по време на дискусия за свободата на словото в Европейския парламент адвокатът посочи, че най-често обект на съдебни дела са разследващите репортери. Вместо да опитат да пуснат право на отговор, засегнатите пускали жалба в съда, като често я придружавали с искане на обезщетение за големи суми. Като пример за рекорден иск в българската журналистика той посочи дело, заведено срещу репортерка. „Засегнатият“ поискал сума в размер на 2 милиона лева. Според Василев само законодателни промени могат да решат съществуващите проблеми. Същото важи и за правораздаването и правната ни система като цяло. Макар политиците да са категорични, че законите ни са стандартизирани с европейските, работата на съдебната ни система куца – и по отношение на разследването, и по отношение на свободата на словото, и по отношение на човешките права. Красимир Кънев, председател на БХК: Китай, Северна Корея, Куба и Виетнам са сред най-сериозните нарушители в света - Г-н Кънев, днес е Международният ден за човешки права. Кои големи проблеми се очертаха през годината в световен мащаб? - Най-сериозните проблеми по отношение на човешките права са в държавите, където има тоталитарни и авторитарни режими. Говоря за комунистическите режими в Китай, Северна Корея, Виетнам, Куба и за некомунистическите – Бирма, Узбекистан, Саудитска Арабия и други недемократични страни. Това са така наречените черни точки – черни кутии за правата на човека. Има и други страни, които са със сериозни проблеми с дискриминацията. Да кажем тук, в региона на Балканите, е характерна дискримионационна нагласа срещу хора по религиозен и етнически признак. Войните в бивша Югославия и в Сърбия са пример за това. - Кои са са най-сериозните нарушения на човешки права, които бяха регистрирани от неправителствените организации? - Несъмнено номер едно в скалата на нарушенията е Китай. Не говоря само за бунтовете и борбата с тибетските будисти, на които стана свидетел цял свят. В Китай всички хора, цялото население е лишено от човешки права, тъй като това е една комунистическа диктатура. През изминалата година продължиха сериозните репресии и срещу тибетци, уйгури, християни и мюсюлмани. Много сериозен натиск има и срещу последователите на Фалун Гонг – китайска практика за усъвършенстване на тялото и съзнанието, която през 1999 г. става толкова популярна и масова, че се разглежда от правителството като „заплаха“ и тогава започва преследване на последователите й. Според някои неправителствени организации това е най-голямата група от хора в света (счита се, че са около 100 милиона души), които са подложени на системни репресии. Същото се отнася и за Северна Корея. Малко по-добре стоят нещата във Виетнам и Куба, но и там има сериозни проблеми. - А кои са големите нарушения на човешките права в България през изминалата година? - Много от нарушенията на човешките права у нас са на практика нарушения на закона. Те се извършват тайно и с идеята никой да не разбере. Един от най-сериозните проблеми все още остава с ромите. Има и някои религиозни групи, които са третирани по-различно. Но когато говорим за видимо нарушаване на права, трябва да отбележим проблемите със свободата на словото. За съжаление 2008 г. беше тежка за свободата на словото в България. Видяхме силен натиск върху медии, журналисти, правителствени кръгове и на неправителствени и корпоративни бизнес интереси. Журналистът Огнян Стефанов заплати със здравето си за това, което пише. Имаше журналисти, които бяха уволнени по причини, очевидно свързани с работата им. Наблюдава се обща тенденция на контрол върху медиите не само от страна на властите. Ние не можем да кажем къде свършва политическият и къде започва икономическият натиск върху медиите. - И все пак има ли позитивен пример за отстояване на човешките права в България? - Да, има. Един от най-ярките в това отношение е решението на Върховния касационен съд по дело на човек с увреждане за недостъпна архитектурна среда. Решение, което въвежда много високи стандарти. Човек с увреждане от Пловдив защити правото си на достъпна архитектурна среда. Български хелзински комитет реши да награди този състав на Върховния касационен съд, който взе решението. Това ще стане вечерта на 10 декември в Народния театър, където ще дадем за първи път наградата. Надяваме се тя да стане традиционна.