От всеки бизнес напън фирма не става
Промените, които се предвиждат в Търговския закон, не са нови. Още в началото на годината Мартин Димитров имаше подобни хрумвания, но явно чак сега депутатите са узрели да погледнат на тях сериозно. Предложението прагът при регистрация на ООД да се намали на 100 лв. си има своите положителни страни за бизнеса, но трябва да се погледне и от другата страна на медала.
Георги Чернев, председател на Софийската търговско-промишлена камара
Промените, които се предвиждат в Търговския закон, не са нови. Още в началото на годината Мартин Димитров имаше подобни хрумвания, но явно чак сега депутатите са узрели да погледнат на тях сериозно. Предложението прагът при регистрация на ООД да се намали на 100 лв. си има своите положителни страни за бизнеса, но трябва да се погледне и от другата страна на медала. Например според някои одиторски фирми по този начин реално всеки бизнес напън и на най-случайните хора ще може да се превърне в реален правен субект. Това би могло да отвори
врата за предприемачи без ценз и опит
които просто решават, че искат да открият пекарна, а никога не са месили хляб. Така се поставя под риск не само благосъстоянието им, но се замърсява и бизнес средата.
Истината е, че вместо да се мелят варианти за качване и сваляне на прагове, е крайно време да се помисли по-сериозно за закон за търговско-промишлените камари. Именно камарата е тази институция, ситото, през което се отсяват качествените от некачествените проекти.
За да разбереш бизнеса, трябва да говориш на един език с него и този език да е европейски.
В ЕС този диалог се води институционализирано по две линии: тази на работодателите и тази на камарите. Трябва да научим нашите експерти и политици що е това камара и що е това работодателска организация. Каква е разликата между тях. Съмнявам се, че политиците я знаят. Докато това не стане, няма как което и да е правителство да разбере интересите на бизнеса, съответно ще му е трудно да затвори фабриката за бедност и съответно всичко ще си остане само едно пожелание без подкрепа.
Не една, а две кризи
Бизнесмените в последно време вече имат уникалната възможност да преживеят две кризи в една. Ако отърват кожата от световната криза, в което не се съмнявам, то със сигурност няма да е лесно да се отърват от Комисията за защита на конкуренцията. Тихо и кротко въпросната комисия си прокара нов закон, който предвижда, че глобата, която ще наложи, вече е до 10% от скромния оборот на дружествата, а 25% от тази глоба ще отива за стимулиране на комисията. Честито! Това, както казват, не е частен случай, а част от ежедневието. Просто от комисията превариха депутатите и си гласуваха тихо и кротко пенсиите преди тях.
За финал – проблемът не е в новия закон, колкото и несправедлив да е той. Проблемът е, че у нас няма закон за камарите и властта си разиграва коня за наша сметка. И именно в условия на криза се приемат безобразие след безобразие.
Лекарства има, но никой не е питал за симптомите
В последно време всички ведомства се надпреварват да предлагат мерки и решения срещу кризата. А преди да се предписват конкретните лекарства, защо никой не попита най-болния в случая – самия бизнес, какво точно му е и от какво се оплаква. Има две неща, които искат предприемачите в настоящия момент: кредити и пазар.
По първата тема сме свидетели на рязко свиване – с 60%, на кредитирането. Чуждите банки изтеглиха парите си. Вдигнаха лихвите по депозитите до нива от 10% и оскъпиха кредитите. Това блокира нашата икономика. Какво можеше да направи БНБ? Да вкара по един надзорник в банките (има законово право); да ги предупреди за тяхната ликвидност; да им предостави ресурс за кредитиране на бизнеса. Считам, че тези 100 млн. лв. или дори 500 млн. лв. в Насърчителната банка са крайно недостатъчни. Освен това – да сложи таван на лихвите по кредитите до 6-7%. Гръцката банка отдавна го направи.
По втората тема – пазарите, в момента икономиките в света са разделени на две групи – такива, които формираха тотален излишък над 2 трилиона долара, и такива, като нашата в т.ч., които формираха дефицит от 1,7 трилиона долара. Ясно е,че в следващите години пазарът на ЕС ще се капсулира. Какво може да направи МИЕ? Да изтегли нашите търговски съветници от ЕС и да ги насочи, да засили присъствието ни в държавите с излишъци – например арабските страни – износителки на петрол. Те също са засегнати от кризата, но в много по-малка степен. Решението е всички мерки, които се предлагат, да се разгледат в светлината на тези два основни за бизнеса проблеми – кредити и пазар.