Мохамед Халаф Терористичните нападения от 26 ноември т. г. в Мумбай са еквивалентни по размерите и опасността си на атентатите от 11 септември. Независимо от мястото, времето и броя на жертвите, събитията в САЩ постигнаха основната си цел, а именно – подпалване на демаркационната линия между християнския Запад и ислямския свят. Втората успя да възбуди вражда между индуси и мюсюлмани – все още не е ясно обаче дали ще бъде постигната. Със сигурност нападенията успяха да върнат двете ядрени държави – Индия и Пакистан – на изходната точка от противопоставянето им, подкопавайки помирението, царящо от няколко години между тях с посредничеството на САЩ. Мумбай, доскоро носещ името Бомбай, е сърцето и символът на Индия. Той е икономическата столица на страната и главният търговски център убежище на фондовата борса и Боливуд. Досега Мумбай бе даван за пример, когато се заговореше за толерантност между етноси и религии. Там живеят индуси, мюсюлмани, будисти и християни, дори зараустрянци. Според международни експерти по тероризъм нападенията в Мумбай превъзхождат подобни терористични актове по сложността на изпълнение и броя на атентаторите, както и по постигане на главната им цел – всяването на страх. Американският експерт по тероризъм, автор на книгата „Търсенето на „Ал Кайда” Брус Ридъл твърди, че тези атентати са нов страховит момент в световния джихад. По думите му нападателите са целели да разрушат символа на възродената индийска икономика и да предизвикат нов индо-пакистански конфликт. Според бившия шеф по антитероризъм в Берия дом Роджър Криси удивителното в тези нападения са мащабите на организацията, които показват, че атентаторите са получили обучението си от професионални терористи. Обясненията за идентичността на извършителите са противоречиви особено когато непознатите до днес „Моджахидини от Дикан” поеха отговорност за събитията. Повечето наблюдатели считат, че това име е измислено от атентаторите за заблуда на разследващите и такава организация всъщност не съществува. Дикан е планинска местност в Южна Индия. Експертите твърдят, че групата е действала и преди под името „Моджахидини от Идния” /в Делхи през септември/ и под името „Сила на ислямската сигурност” /поела отговорност за атентатите в Асам през октомври/. Според индийския военен анализатор Бираман изборът на тези наименования цели да се наблегне на индийския произход на групата и да се избегне свързването й с Пакистан и Бангладеш. Доклад на „Ранд Корпорейшът” твърди, че групировката е нова, макар и да не се изключва в състава й да присъстват елементи от различни, познати досега банди, организирани в ядро. Други анализатори свързват нападенията директно с „Ал Кайда“, тъй като стилът на нападение съвпада напълно. Британският експерт Робърт Айърс е категоричен в това мнение, тъй като са насочени едновременно към няколко обекта. Сред руски, американски и европейски наблюдатели обаче съществува консенсус, че нападенията носят почерка на групировката „Лашкар е Тайба” (Легион на правоверните), извършител на атаките срещу парламента на Индия през 2001 г. „Лашкар е Тайба” е една от най-активните групировки, всяваща страх и водеща война срещу индийския контрол на провинция Кашмир. Това е една от най-големите ислямски терористични организации, действащи в Южна Азия. Тя е създадена през 1989 година в провинция Кунар в Афганистан като военно крило на друга пакистанска екстремистка организация. Лидер на „Лашкар е Тайба” е Хафъз Мохамед Саид, бивш преподавател по инженерни науки в университета на щата Пенджаб. В момента той ръководи благотворителната фондация „Ал Дауа”, обвинена във финансирането на всички военни операции на „Лашкар е Тайба”. Бившият президент на Пакистан Мушараф издаде през януари 2002 г. указ за забрана на организацията, която, наред три, няма право да действа на територията на страната. В информационна брошура на бандата, озаглавена „Защо е нашият джихад?”, те си поставят за цел възстановяването на ислямския халифат в цяла Южна Азия, Русия и дори Китай, както и организиране на общ съюз между държавите около Пакистан, където има преобладаващо мюсюлманско население. „Лашкар е Тайба” подпомага бойците на Бин Ладен и талибаните срещу силите на НАТО в Афганистан. Тя получава огромни дарения от пакистански емигранти в страните от Залива, а също и във Великобритания и други европейски държави, както и от неправителствени организации в Пакистан. Всички те финансират тренировъчните лагери и терористичните атаки под формата на благотворителна дейност. В Пакистан „Лашкар е Тайба” разполага с 400 религиозни училища, над 300 поликлиники с повече от 200 линейки, както и с 2 огромни и добре оборудвани болници. Организацията върти бизнес с водни сондажи, както и отряди за бързо действие при природни бедствия и аварии. Какви изводи да направим от тези нападения, които по думите на индийския премиер Сингх „се отличават с отлична организация и изпълнение и са безпрецедентни в Индия по свояпрофесионализъм”? Първо, диалогът между индуси и мюсюлмани не е напреднал от времето на кървавите сблъсъци през 2002 година, отнели живота на над 2000 мюсюлмани. Второ, ислямският световен джихад вече е стигнал до индийска земя и разполага с твърди позиции. Трето, проблемът „Кашмир”, разделящ от години Идния и Пакистан, все още е труден за разрешаване, тъй като Делхи го счита за вътрешен и дори го отрича, а същевременно Исламабад желае да присъедини провинцията. Четвърто, след атаките конфликтът между съседните държави навлезе в опасната червена зона, след като Индия обяви извънредно положение, а в отговор Пакистан изпрати допълнително военно присъствие на общата граница. Индия побърза да обвини Пакистан и предупреди с разпад отношенията между двете страни, изразявайки убеждението, че атаките идват от Пакистан с подкрепата на местното разузнаване. От своя страна Пакистан твърдо отрече, а президентът Зардари предупреди, че екстремистите имат силите да подпалят нова война в региона. Зардари заяви, че той води война срещу тероризма в собствената си държава. Но властите в Пакистан трябва да престанат да отричат и да обърнат внимание на това, че в обществото им расте броят на екстремистите и религиозните училища, където те се възпитават. Наложително е да се направи проверка кои служители на военното разузнаване контактуват и подпомагат радикални групировки и да се отстранят веднага. Избухването на евентуална война между Индия и Пакистан не е единствената опасност, която заплашва региона и света. Опасното е, че подобни атентати провокират антиислямски настроения сред индусите, които могат да повторят зверските кланета от 2002 г. Нападенията в Мумбай за пореден път доказват, че въпреки тероризмът да е световен проблем, все още съществуват държави, които го пренебрегват. Някои анализатори видяха в тези атентати директно послание към новоизбрания американски президент Обама. То гласи: това е реалният свят, с който, Обама, трябва да се съобразяваш, колкото и да мечтаеш за по-добър.