Работодателите да намалят работния ден и да не съкращават работници, а държавата да предвиди временни социални помощи, които да изплаща на засегнатите. Това предложи КНСБ като мярка в национална антикризисна програма. Предложението на синдикалистите е страхотно и може да свърши работа. Но при няколко условия. Първо – да обяснят как ще накарат работодателите да намалят наполовина работният ден за определена част от служителите си, а не да съкратят дейности и хора. Второ – с какви пари държавата ще създаде фонд, от който ще изплаща „временни социални помощи“. Трето – по какъв точно критерий ще влизат в списъците тези, на които ще се дават парите. Четвърто – кой ще осъществява контрола. И пето – кой ще поеме отговорността, ако част от парите на данъкоплатците изтекат през този фонд към хора, които не работят реално, но са регистрирани на половин работен ден. Ако ги няма тези важни подробности, идеите и предложенията за антикризисна програма звучат, меко казано, несериозно. Като идеи на килограм. Излиза, че държавата ще трябва да дава социалните помощи на... работодателите. Тъй като те ще спестят по половин заплата на служител, когото не са уволнили. Така хем повече хора ще работят, хем за по-малко пари. Остава само въпросът синдикатите за кого работят?