Дейвид Леонхарт, „Ню Йорк таймс“ В същия ден, в който финансовото министерство заздрави щита срещу кризата с нови $800 милиарда, Барак Обама заяви на пресконференция, че думите му, че смята да сложи под контрол бюджетния дефицит, са били напълно сериозни. На което разбираемо скептичният гражданин би отговорил: „Късмет!“ Дефицитът в текущата фискална догодина може да стигне $1 трлн., което е равно на комбинираните бюджети на военното министерство и на здравната програма Medicare. Предвид дълбочината на кризата огромният дефицит е очакван. Правителството обаче се нуждае и от дългосрочни планове за редуцирането му. А за дефицита, който ни чака, май ще трябва доста въображение За щастие една група икономисти са идеално подготвени да помогнат на Обама с тази задача – със съкращения на правителствените разходи, без това да се отрази на качеството на услугите. Това са икономистите бихейвиористи, които се интересуват от влиянието на поведението върху икономиката. Те са забелязали как хората, които искат да свалят килограми, плащат по $100 месечно, за да са част от клиентелата на фитнес зала, която не посещават. Заемоискателите биват убедени да теглят заем с първоначална промоционална лихва. Дори пациентите не спазват простите схеми за взимане на лекарства – което води до сериозни усложнения, след които Medicare плаща огромни сметки за болничен престой. В тазгодишната си кампания Барак Обама сигнализира за интереса си към поведенческите модели като назначи в екипа си техни симпатизанти. Разбира се, те бяха назначени, преди финансовата криза да засенчи всичко останало. Но дали пък Обама няма да прибави нов човек към екипа си, специално подготвен да превежда уроците за икономическото поведение на езика на реалната политика. Такъв човек би работил с хората от Medicare, за да подобри системата за изписване на лекарства. Той или тя би помислил/а как да пренапише регулационната рамка на ипотеките, как да подобри избора на здравно осигуряване и как да се редуцират емисиите на вредни газове. Всичко това може да ви звучи като приказки от абаносовата кула, но всъщност е точно обратното. Това е анализ на всекидневния живот в неговото реално протичане, а не на онзи, описан в учебниците по икономика. Този модел вече постигна един голям успех. През 2006 г. Конгресът гласува пенсионен закон с клауза, която е отражение на изследването на спестяванията на Ричард Тейлър, пионер на икономическия модел, основан на поведението. (Тейлър и Кас Сънстейн, и двамата неофициални съветници на Обама, наскоро издадоха книгата Nudge, в която защитават бихейвиористките политики). Според едно проучване много повече хора са започнали да спестяват за пенсионния план от 401(k) ако не трябва да предприемат конкретни действия, за да се включат. Изследването посочва, че само 45% от новите служители на една компания ще се запишат за 401(k), ако трябва например да попълнят молба. 86% обаче са се включвали, ако това е стандартният първи избор. Новият пенсионен закон дава на компаниите възможност не да включат, а да изключат служителите си от 401(k) при поискване от тяхна страна. Законът не ограничава избора по никакъв начин. Питър Оршаг, кандидатът на Обама за директор за бюджета, нарича закона „пример за това как икономическата наука може да бъде приложена като конкретни мерки, които да подобрят живота на хората“. Интересите на Оршаг към икономическото поведение заедно с амбициите му да разпределя бюджета го правят идеалния „заподозрян“. Независимият комитет от експерти – умалена версия на борд по финансовата криза, оглавяван от Пол Волкър бившия председател на Фед, също е възможен проводник на идеите. Сътрудниците на Обама научиха, че имат по-голям шанс да го убедят, когато му кажат, че са се посъветвали с водещи експерти в областта. Групата ще бъде претрупана от работа. Вземете например сегашната политика за предписване на лекарства. Medicare разделя в различни програми парите за болничен престой и парите за лекарства. Според Дана Голдман от RAND Corporation застрахователите, които покриват лекарствата, правят повече пари, когато изплащат по-малко рецепти. Правителството обаче губи пари, когато хора с хронични заболявания като диабет и високо кръвно налягане не си взимат лекарствата, тъй като Medicare плаща сметките за болничен престой. Разумно би било да вземем предвид причините, поради които пациентите не си взимат лекарствата. Голдман предлага лекарствата да се плащат за година Сега се плаща при всяко подновяване на рецептите, което е и една от причините за пропуските. Друг пример. Много освободени от работа остават безработни с месеци с погрешната вяра, че новата им работа трябва да е със същото заплащане като предната. В това време обаче техните, а и публичните финанси непрекъснато намаляват. Джефри Клин от Brookings Institution казва, че системата за осигуряване срещу безработица трябва да помогне на хората да се освободят от тези бариери, като ги субсидира временно за нова, по-нископлатена работа. Службите за социално осигуряване може да помогнат на хората да направят по-удачен избор за старта на плащането на осигуровки (в момента много от тях се сещат на 62, най-ранната възможна дата). Агенцията по опазване на околната среда може да направи нов дизайн на стикерите за икономично гориво, така че да подчертава дългосрочните разходи за бензин Банковите регулатори могат да въведат стандартна ипотека, при която няма промоционална лихва или друг трик. По време на кандидатпрезидентската кампания някои либерали критикуваха Обама и екипа му за тези им интереси. И те наистина не могат сами по себе си да разрешат веднага кризата. Или да намалят дефицита. Но никой не казва, че администрацията ще се съсредоточи само върху тях. „Всички са заети, както и трябва да бъдат, с тежката задача да предотвратят следващата Голяма депресия“, казва Тейлър, който е и професор по икономика в Университета в Чикаго. „Но е важно за администрацията да накара хората си да гледат и по-надалеч от днес – как ще държиш бюджета под контрол, ако ще харчиш $100 млрд., защото в момента просто ти е хрумнало, че това е удачният начин?“