Деа Маркова, „Политикъл кепитъл“ Миналата седмица бе отнета акредитацията на изпълнителните агенции, разпределящи фондовете по ФАР, което доведе до окончателната загуба на 220 милиона евро. Реакцията сред мнозина от управляващите бе, че мерките, предприети от ЕК, са твърде крайни и представляват политическа кампания срещу България. Сякаш страната бе умишлено присъединена към европейското семейство, за да бъде използвана след това като пример за последствията от неефикасен мениджмънт на предприсъединителните фондове. Тази реакция, разбира се, е толкова непродуктивна сега, колкото беше и при издаването на доклада на ЕК през юли тази година. Очевидно е, че пледирането за онеправданост няма да върне нито загубените субсидии, нито националното доверие в институциите или засегнатото международното доверие в стабилността на бизнес климата в България. Въпреки това е редно да се запитаме дали действително контролът върху българските изпълнителни агенции е прекомерен в сравнение със ситуацията в други страни – членки на ЕС, и да си припомним последните данни по усвояване и законно разпределение на европейските средства. Факт е, че спекулациите с еврофондове не са явление, изолирано до България и Румъния. В годишния доклад на ОЛАФ за 2007-а са отчетени нови 663 случая на злоупотреба, от които 52 извършени в България. По тази статистика страната се нарежда на пето място в Евросъюза след Румъния, Италия, Германия и Белгия. Средствата на ЕС и населението на страната ни обаче са значително по-малко от тези в „лидерите” в класацията на ОЛАФ, което ни поставя сред членките на ЕС с най-висок брой измами на глава от населението. Освен това според данните за неразрешени случаи към края на 2007 г. България следва единствено Румъния по злоупотреба със средства от външно финансиране, тоест европейски субсидии по ИСПА и ФАР. Наличието на значителен брой измами със средства от предприсъединителните фондове преди 2007-а до известна степен е оправдано с факта, че 61% от тези средства са били насочени именно към България и Румъния Остава неоправдано обаче статуквото, в което България има изключително незадоволителни резултати по разрешаване на тези случаи. В сферата на усвояването на европейски фондове България отново не може да се похвали с предимство пред други нови страни членки или да се оправдае с ниски степени на абсорбиране на европарите в централна Европа. Както България и Румъния страните, присъединили се през 2004 г. имаха време до края на 2008-а да представят програми за използването на субсидиите, заложени в бюджета за периода 2000-2006-а. ЕС-10 реагираха на тази ситуация, като увеличиха усвояването на структурни и кохезионни фондове съответно от 57% и 22% до общо ниво на парично абсорбиране от 75%. През 2007 в ЕС-10 са били разпределени толкова средства, колкото за предходните 3 години – 4,3 милиарда евро. Ето защо не е оправдано, че съзирайки възможността да загуби полагащите й се средства, България не успя на реагира с необходимия административен капацитет и институционална реформа. Като контрапункт на оценките на европейските институции за страните членки от 2007 г. се оказва прогресът в Западните Балкани. Успоредно със санкционирането на България и Румъния ЕК поощри Хърватска в работата и по присъединителния процес. За първи път точна дата за приемането на бившата югославска република беше посочена въпреки обвиненията в корупция и наличие на организирана престъпност. Корупцията винаги е била един от основните проблеми в Хърватска Нейното влияние през 2008 г. се отрази в убийството на двама журналисти и дъщерята на виден адвокат, замесени в нашумели случаи на подкупи и престъпност. Според представителството на ЕК в Загреб обаче страната е реагирала достатъчно бързо с арести и разследвания по престъпленията – забележка, с която България не може да се похвали във връзка с казусите, посочени като проблематични от ОЛАФ през юли тази година или появилите се такива тази есен. Допълнително управлението на предприсъединителния фонд ИПА, който от 2007 г. обединява ИСПА, ФАР и САПАРД, бе частично поверено на хърватските местните власти с перспектива за възлагане на пълен контрол до началото на 2009 г. Може много да се спекулира по това дали ЕС обслужва по-широки свои интереси, като толерира Хърватска, и дали България не е превърната в пример за назидание. Всъщност в изказвания по повод отнемането на акредитациите по програма ФАР, Оли Рен не скри ролята на тази акция в утвърждаването на готовността на ЕК да търси отговорност в разпределението на европейски субсидии. Не е трудно да се разбере, че и страните – донори в ЕС, и институциите целят повече точност, прозрачност и ефикасност в усвояването на фондови средства в контекста на развиващата се финансова и икономическа криза на континента. Чрез посланието за висока взискателност ЕК осигурява участие на страните членки в допълнителни финансови програми по преразпределение, които трудната икономическа ситуация може да наложи. България има лошия късмет да е във фокуса на европейския одит точно когато той е най-прецизен. Реагирането на високите стандарти с ефективни действия би била отговорна постъпка на страна – член на ЕС. Търсенето на извинения е акт на страна, която не е готова да се позиционира като пълноправна част от съюза и съответно нейните граждани не биха могли да имат претенции към пълния брой предимства на членството, в това число и безпрепятствен достъп до пазара на труда.