Луис Ъкател, New York Times След като правителството похарчи близо $1,4 трилиона за стабилизиране на финансовата система, икономистите и политиците, начело с новоизбрания президент, се опитват да установят колко голям да бъде пакетът със стимули за спиране на рецесията и за какво да бъдат похарчени парите. Размерът му расте със свиването на икономиката, което пък напредва със скорост от 4% годишно по последни изчисления. Тоест, 8 пъти по-бързо, отколкото през лятото. Според много икономисти при първите знаци за свиване беше необходима правителствена инжекция от най-малко $400 млрд. И дори това не би възстановило здравето на икономиката. „Надеждата ни е, че следващият пакет ще е достатъчно голям, за да повдигне икономиката от главоломния спад към нулевия ръст“, казва Марк Занди от Moody's Economy.com. Новоизбраният президент Барак Обама не е споменавал колко ще струва планът за стимулиране на икономиката, макар висши конгресмени да цитират суми около и над $500 млрд. Обама обаче даде някои сигнали, говорейки за възстановяване, което ще открие 2,5 млн. нови работни места в първите две години от управлението му. Това обаче ще изисква не нулев икономически растеж, а сравнително стабилен ход нагоре – скок от сегашните 4% свиване до годишен ръст от около 2,5-3%. За постигане на подобен обрат в икономиката ще трябва да се влеят близо $1 трлн. годишно от производство. Частният сектор обикновено повишава разходите си при знаци за стабилно възстановяване. Ако този път това не се случи, администрацията на Обама трябва да се намеси със стимули, които да доведат до допълнителното производство от $1 трлн. Най-вероятният път за това е чрез комбинация от субсидии за публични разходи и редуциране на данъците. Нито един политик или икономист не е споменал публично подобна огромна сума. Трилионите долари са постоянно обсъждани в дебатите за финансовото спасение, но не и в тези за стимулите. Вместо това дискусиите се центрират около това коя е най-подходящата комбинация в пакета от стимули. Видни икономисти твърдят, че над 50% от следващия пакет трябва да отидат за публични разходи – инфраструктурни проекти за подобрение на пътната мрежа и ремонти на училища, както и за програмата за купони за храна за по-бедните граждани и за увеличаване на субсидиите за щатските правителства. Занди, който беше съветник на Джон Маккейн, свидетелства миналия месец пред Бюджетната комисия в Сената, че почти всеки долар, изхарчен по този начин, може да генерира икономическа активност, равна на около или над $1,50. Например един ремонт на път изисква да се наемат работници, които ще харчат новите си заплати в супермаркетите. Те пък ще наемат повече служители и ще зареждат с повече стоки, за да отговорят на нарасналото търсене. Този „умножаващ ефект“ обаче липсва, когато стимулите отиват за намаляване на данъците. $750 млрд., дадени изцяло за разходната част, може да постигнат с „умножаващия ефект“ скок на производството от над $1 трлн. Стимули, насочени изцяло към данъчни облекчения, ще изискват всичките $1 трлн. да отидат за данъчни отстъпки или по-ниски данъци. Данъкоплатците може и да не изхарчат всичко, зашеметени от неочакваната си придобивка. Единственият стимул, гласуван от Конгреса – пакет за $168 млрд., който президентът подписа по-рано тази година, се състоеше изцяло от облекчения на налозите, най-вече като преки данъчни отстъпки, върнати на милиони американци. Част от тези подарени пари бяха спестени или изхарчени за вносни стоки. Разходите за стоки и услуги, произведени в Америка, се вливат в производствената машина на националната икономика но не и тези за внос. Затова и този пръв пакет не успя да спре свиването. Проблемът с парите за публични разходи е в недостига на проекти, които да започнат да ги усвояват в рамките на 2-3 месеца. Economic Policy Institute споменава за готови за старт проекти за $360 млрд., една трета от които за пътища и ремонт на училища. Занди също сочи подобни числа: „Ако сега не заложим достатъчно голяма сума за пакета, то ще трябва да оповестим още един следващата година. И хората ще си кажат: „Ами, тази работа със стимулите не проработи първия път. Какво ви кара да мислите, че сега ще е различно?“. Засега обаче големите числа видимо отсъстват от дебата. Конгресът одобри пакет за $60 млрд. в края на септември, препрати го към Сената, който обаче не го одобри. В средата на октомври се състоя дебат, повдигнат от лидерите на демократите от Конгреса, за увеличение на тези $60 млрд. до близо $200 млрд. Това обаче беше в предизборна сесия и остана без последствия. Преди седмица пък сенаторът от Демократическата партия Чарлс Е. Шумер спомена, че пакетът трябва да е между $500 и $700 млрд., което е близо до онези $1,4 млрд. похарчени за финансовата система. Йън Хациус от Goldman Sachs обяви миналата седмица: „По наши изчисления влошаването на частния сектор може да изсмуче 4-процентни пункта годишно или около $600 млрд. от икономическия ръст към края на 2009 г.“ Спасяването на банките и другите кредитори има незначителен пряк ефект върху икономическия ръст или създаването на работни места. Основната цел беше да се отпуши кредитният поток За разлика от него, пакетът със стимули хвърля правителствени пари, за да запълни дупката в потреблението и инвестициите, които се оттеглят от частния сектор (въпреки ниските лихвени проценти). В резултат икономиката трябва да започне отново да нараства. Или поне да спре да се свива. Затова пакетът със стимули за икономиката ще е още по-важен, ако тя продължи да запада със сегашното безумно темпо. БВП не е падал с 4% годишно в рамките само на три месеца от първото тримесечие на 1982 г. А именно това прогнозират за сегашното тримесечие анализаторите, ако съдим по Blue Chip Economic Indicators. За американската икономика от $14,4 трлн. това значи, че производството на стоки и услуги е намаляло с близо $50 млрд. месечно от септември насам. Правителството ще срещне още по-сериозни проблеми по този път надолу, ако търсенето в частния сектор не се възстанови.