Петьо Петков С изключение на ултранационалистите от „Велика Румъния” и румънския „Лидер” партията„Нова генерация” на футболния бос Джиджи Бекали, всички големи участници в последните румънски избори са доволни от резултатите. Потвърдиха се прогнозите, че няма да има категоричен победител и ще се наложи да бъде съставена двупартийна или трипартийна коалиция. В ход е сложен процес за разпределение на мандатите – на две нива – избирателни секции и национални листи. Според наблюдателите не повече от 20% от депутатите и сенаторите ще бъдат определени мажоритарно (получилите над 50% от гласовете), останалите – на основата на националните партийни листи. В първите часове след изборите социалдемократите в съюз с консерваторите бяха безспорни победители с 36% при прогнозните резултати. Преброяването в големите градове направи победител пропрезидентската Демократично-либералната партия (ДЛП), която заедно с другата дясна партия – Национално-либералната (НЛП) на премиера Калин Попеску Търичану, получи малко над 51% от гласовете. След включването на отдалечените селски райони социалдемократите отново си върнаха първото място, макар и с няколко десети от процента. Възможна е нова промяна заради сложната система за разпределяне на мандатите. Шеф на разузнаването може да се окаже компромисен премиер Ахилесовата пета в преговорите между двете най-големи десни партии е бъдещият премиер. ДЛП даде да се разбере, че може да се откаже от кандидатурата на изключения от НЛП Теодор Столожан, но няма да приеме Калин Попеску Търичану да оглави правителството. Не се изключва кандидатурата на друг либерал – близкия до президента Бъсеску шеф на разузнаването Михай-Ръзван Унгуряну. Най-лошият сценарий за десницата не се сбъдна – СДП да получи повече от 40%, което би й позволило да състави правителство само с етническите унгарци. Отсега се знае, че Търичану поставя като условие за бъдеща коалиция както с ДЛП, така и със СДП оставането си на премиерския пост. ДЛП, която допреди няколко месеца водеше във всички прогнози, получи по-малко гласове от очакваното заради някои неуспешни назначения и прекомерното самочувствие на лидерите си. НЛП макар и на трето място е в печеливша позиция заради почти невъзможната коалиция между класиралите се на първите две места. Близо 20-те му процента са достатъчен аргумент, за да преговаря като равен с всеки потенциален партньор. Етническите унгарци – с малко повече от 6%, преминаха трудно бариерата но имат реален шанс отново да участват в управлението. Партията на Марко Бела най-вероятно ще остане във властта заради икономическата криза, която изисква правителство с възможно най-широка парламентарна подкрепа. По един парадоксален начин отслабването на националистите от „Велика Румъния” се отрази особено зле върху активността на унгарските избиратели. Лидерът на европейските либерали Греъм Уотсън определи изборите като „триумф за Търичану”, тъй като партията му е увеличила популярността си в период на икономическа криза. „Брюксел ще приеме много добре евентуално решение на Бъсеску да възложи на Търичану съставянето на правителството”, заяви Греъм, набърквайки се смело в един чисто румънски проблем. Ян Мариус Виерсма, един от лидерите на европейските социалисти, е категоричен, че резултатите от изборите дават правото на социалдемократа Мирча Джоана първи да получи мандат за съставяне на правителство. Настроението в лагера на социалдемократите бе помрачено от споровете между Джоана и Илиеску за възможните коалиционни партньори. Докато Джоана не изключи преговори и с ДЛП, бившият президент и партиен лидер категорично отхвърли възможността за съюз с партията на Бъсеску. Илиеску заяви, че не трябва да се отваря шампанското, докато социалдемократите не влязат в управлението, изразявайки дълбокото си съмнение, че президентът ще се примири с премиер социалдемократ. Румънската конституция позволява на Бъсеску да възложи съставянето на правителството по свой избор. Според вестник „Адевърул”, президентът ще трябва все пак да даде мандат на Джоана, ако либералите, социалдемократите и унгарците се договорят за коалиция, която би имала близо 63% подкрепа в парламента. Половината от участниците в социологическо проучване смятат обаче, че ще бъде възстановена коалицията между ДЛП и НЛП. Само една четвърт прогнозират съюз между социалдемократи и либерали а едва 9% – коалиция между социалдемократите и партията на Бъсеску. Има и друг важен фактор – президентските избори през 2009 г. Президентът може да „изтъргува” с либерала Търичану премиерския пост срещу подкрепа за кандидатурата си. На изборите бе регистрирано най-слабото участие след 1990 г. Пасивността на избирателите се обяснява с няколкото почивни дни около националния празник 1 декември със забраната за гласуване на студентите (извън родните им места) и на имигрантите без адресна регистрация в съответните страни. По-активни (с близо 30%) бяха избирателите в селата, както и по-възрастните – традиционните привърженици на бившите комунисти. Окръзите с най-голяма избирателна активност са преобладаващо селските Телеорман, Илфов и Вранча, а с най-ниска –Букурещ, Тимиш, Сибиу и Брашов. Новото правителство ще трябва да се справи с проблемите, породени от световната финансова криза – забавяне на икономическия растеж, увеличаване на безработицата завръщане на част от близо 2 милиона румънски имигранти и рязък спад на чуждестранните инвестиции. Изборите бяха предшествани от безпрецедентна стачна вълна. Румънците днес са в положението на българите през 2005 година – макар и да гласуваха мажоритарно, пак партийните централи ще определят състава на парламента; предпочетоха една партия, но може да стане така, че тя да образува коалиция с политическия си противник; предстоят трудни преговори за определяне не на политиката, а на формулата за подялба на постовете. Залогът за участие във властта е толкова висок, че старите политически вражди могат да бъдат забравени, а лявото и дясното да бъдат размити до неузнаваемост. Както и у нас, най-важните решения ще бъдат договорени зад кулисите.