Проф. Кръстьо Петков Преди месеци писах в „Класа”, че България е пред прага на международна изолация. Тогава оценката изглеждаше пресилена. Днес изолацията е факт! Управляващите няма към кого да се обърнат за подкрепа при очевидния срив в отношенията с ЕС. Големият брат – САЩ, поради свои проблеми не е склонен да ни обгрижва (както ни върна в играта преди приемането на България в НАТО). Международният авторитет на българските държавници достигна критично ниски стойности. Няма какво да заложат срещу нов кредит на доверие. Остава националният катарзис! Той може да ни спаси от бедите, ако е международно прозрачен и прозорлив държавнически акт. Ходът на опозицията с вота на недоверие показа, че тя не усеща националните настроения. Хаотичната говорилня на властимащите по повод санкциите от европейската комисия вреди на международния имидж на страната Упоритият отказ на на премиера да сменя провалили се министри задълбочава колизията в отношенията с ЕС. А оплакванията, че санкции по време на криза били затруднявали България, са неадекватни (апропо, нали криза у нас нямало!). В гражданския сектор зейна огромна дупка поради липсата на мотиви и визия за алтернативни инициативи. И въпреки това изход се вижда! За първи път в прехода българите има на кого да се надяват. Спасителят е от любимата им порода: влиятелна външна сила. Това е ЕС, който организира истинска обсада на изолационистката крепост „България”. Нашите управници така и не разбраха, че от две години са загубили правото да редят делата в своето феодално имение по закони различни от европейските. След предупрежденията на ОЛАФ и еврокомисията реагираха със симулативни съдебни сценарии и хилави екшън планове. Измамата беше разгадана! В суровата санкция от 500 милиона евро официална София видя умисъл и международна конспирация. Отговорът от Брюксел беше гневен: с двойни стандарти не се занимаваме! Незабавно изстреляха още две предупреждения - този път в сферата на екологията. Ситуацията заприлича на артилерийска подготовка преди решителен щурм. Кога ще се състои той? С най-малко жертви крепостта може да падне след парламентарните избори. Победителите ще влязат в българската столица по-късно, след изборите за европарламент. Президентът се оказа два пъти прав когато предупреди, че Брюксел на сълзи не вярва; когато заяви, че евроизборите са мотив за външен натиск върху България. Само че европейската обсада не е частно дело на този или онзи комисар, нито е партийно оцветена, както смята държавният глава. Натискът на ЕС е институционално съгласуван и тотален. Пряката цел вече не е просто да се опазят европейските пари от българските крадци. Брюксел недвусмислено заяви, че няма доверие на политическото ръководство на българската държава. Тоест очаква смяна на властта. За да е демократична, иска се промяната да стане чрез избори. Затова щурм във военния смисъл на думата не предстои. Какво да правят през това време онези обитатели на крепостта, които не я смятат за своя, а за притежание на олигархичната върхушка които не искат повече да плащат софрите на преялите с власт! Пътят е един: разграничаване от позициите на властимащите и съюзяване с ЕС. Дистанцирането е ефективно, когато е шумно и удря публично по деградиралия морал на управниците. Затова е време национално мотивирани прозорливи българи организирано да заявявят в София и Брюксел, че отхвърлят категорично: - всяко подозрение на политическия елит, че ЕС ни е обявил за враг; той просто ни смята за ненадежден съюзник; - всяко посегателство на властимащите срещу свободомислещи журналисти, разследващи експерти и правозащитни организации; - всеки опит на корумпирани политици и мафиоти да купуват съвести и правото на глас при предстоящите избори, за да циментират своята власт; - корупцията като инструмент за присвояване на български и европейски пари и като начин на живот, наложен от властовата върхушка; - олигархичния модел на управление, който им натрапи българската политическа класа. Тогава ще се случи националният катарзис. Инициативата ще премине в ръцете на власт-нямащите, но равноправни по рождение и конституция граждани. ЕС ще оцени промяната и ще свали обсадата. България ще се завърне в европейското семейство, от което временно е отлъчена. Българите ще са по-щастливи... Кой да е инициаторът на катарзиса? Не виждам друг освен интелигенцията. Визирам онази нейна прослойка, вече доста изтъняла, която не пожела да продаде душите си на тъмните сили на прехода.