The Times Забравете ДДС. Забравете и предбюджетния доклад, и зеещата дупка в обществените финанси. Защо никой досега не забеляза, че финансовата система е в клинична смърт? Без банкови заеми, кредитни линии и овърдрафт добрият бизнес ще бъде съсипан, а конфискациите на имущество ще се увеличат. Докладът беше крайно неуместен. Какво да правим? Питър Манделсон и Мервин Кинг вероятно мислят, че банките симулират. Те се опитват да ги накарат да отпускат кредити чрез заплахи. Но може ли това да убие пациента? Прави са да искат отпускане на кредити. Но е трудно да се постигне едновременно евтин заем и по-голяма предпазливост. На банките им трябва животоспасяване, а не популистка шокова терапия. Четири причини Защо не отпускат банките повече кредити? Изглежда, има четири причини. Първо, фактът, че бяха близо до смъртта, ги направи предпазливи. Няма начин да накарате управител на клон в Епсън да се съгласи за отпускането на заем, който впоследствие може да се окаже лош. Второ, мрачните икономически перспективи карат всеки бизнес и всяко едно домакинство да рискуват повече в сравнение с преди година. Банките трябва да запазят капиталите си, за да покрият лошите дългове. Трето, те отчаяно искат да останат независими, за да съхранят бонусите и дивидентите си на сегашните им нива. Заплахите от министерството за национализация може да ги накарат да затегнат заемите дори още повече. Четвърто, някои от тях с огромни усилия са покрили изискването на Financial Services Authority (FSA) за почти двойно увеличение на капиталите в сравнение с преди две години. FSA трябваше да предприеме някакви действия, защото дълго време беше в транс. В периода между 2000 и 2008 г. под ръководството на FSA и Bank of England британските банки, които имаха малък спред между заемите и депозитите си, седнаха върху клатеща се купчина от дългове на стойност £722 млрд. над депозитите им. При липсата на по-високи капиталов стойности те са уязвими. Но за да подобрят съотношението, те трябва да наберат нови капитали или да намалят заемите. Инвеститорите предпазливо влагат парите си, а 37-те милиарда паунда от правителството не стигат, за да се балансира тази разлика. Поради тези причини е озадачаващо решението на хазната да изисква банково кредитиране на нивата от 2007 г. Рекордни разходи Финансовият министър Алистър Дарлинг като че ли се опитва да обясни, че правителството рекапитализира банките, за да ги накара да отпускат кредити отново. Това не е вярно. То ги рекапитализира, за да ги спаси от фалит. С твърде много кредити рискуваме пак да се върнем на същия сценарий. Министрите знаят, че разходите по заемите за британските банки са най-големи в сравнение с почти всяка друга държава. И двете правителства – на САЩ и Англия – помагат да за рекапитализирането на банките си посредством създаване на заеми. Но условията за връщането им са много по-различни. Британските банки трябва да плащат фиксирана лихва в размер на 12% годишно. Тези в САЩ - само 5% плюс някои гаранции. По-високите цени в Англия се подхранват чрез по-високите цени на капитала за бизнеса и потребителите. Правителството наказва банките да осигурят на данъкоплатците по-добра „възвръщаемост“. Но данъкоплатците страдат, когато банките не отпускат кредити. Правителството се сърди, че заемите не са достатъчно евтини. Но ако банките нямат достатъчно доходи, те ще фалират. Така че как да защитим бизнеса и хората? Не и чрез популистка реторика за клиентите, купуващи жилище за първи път. Дарлинг заяви в понеделник, че ще гони до дупка предложенията на Crosby за ново отпускане на ипотеки. Но това ще означава да се върнем точно към безразсъдната секюритизация, която ни доведе на тоя хал. Приоритетът на банките е да си върнат съществуващите заеми, а не да издават нови. Пациент от интензивното Правителството може би е в правото си да иска удължаване на периода за отнемане на собствеността. Може и да звучи разумно, ако един управител на клон от Епсън вземе къща на „Акация авеню“, но ако всички останали последват примера му, това ще понижи цените на жилищата в тази област толкова много, че банките ще трябва да ги продадат на загуба. Но може и да е твърде много да искаме от банките да действат според общия си интерес, когато отделните им балансови отчети са под напрежение. Един експерт от Сити описа исканията на хазната като „да искаш от пациент в интензивното да се изправи изведнъж и да започне да тича“. Американските власти като че ли са съгласни. Тази седмица Федералният резерв окончателно реши да действа временно като банка, докато истинските банки са в затруднение. Той ще отпусне $600 млрд. директно на компаниите, като отпечата нови пари. Като че ли Фед по-скоро би рискувал страхотно понижение на долара, отколкото дефлация като в Япония. Американското правителство знае, че не може да си позволи да национализира всичките си банки. То е наясно, че капиталът от частния сектор ще е съществено важен за възстановяването на финансовата система. Щедрото му подсигуряване на Citigroup тази седмица беше направено с цел да подкрепи доверието на инвеститорите. Какъв контраст в сравнение с Обединеното кралство, където правителството говори, като че ли е способно само да реши проблемите. Но то не е достатъчно силно без подкрепата на частните инвеститори. По-големите намаления на лихвения процент биха помогнали. Модерно е да се твърди, че валутната политика е притъпен инструмент, тъй като банките не дават възможност на клиентите да се възползват напълно от намаленията. Но една трета от собствениците на жилища имат ипотеки, които се движат с основния процент. Много компании заемат на същите лихви като при междубанковото кредитиране, които паднаха 24 часа след обявеното намаление от 1,5%. Банката даде да се разбере, че няма намерение да намалява повече заради очаквания от правителството фискален стимул. Но този стимул няма да изправи отново банките на краката им. Правителството с право ги измъкна през октомври. Те трябва да разберат, че рецесията е маловажно събитие – истинският проблем все още е кредитният крънч.