Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България Икономическата ситуация бързо се влошава. Съмнявам се, че договореното със синдикатите през лятото повишаване на осигурителните прагове с близо 26% ще бъде постигнато. Говорим за минимален осигурителен доход и целта на това увеличение е изсветляване на сивата икономика. Със сигурност средните заплати няма да се повишат толкова, за разлика от последните 2 години. През 2007 г. и 2008 г. имахме ръст от над 20 на сто на средните работни заплати. Този темп няма да може да се запази и ще има съкращения. Безработицата ще се увеличи, може би ще достигне 10%. Основание да твърдя това ми дава случващото се в момента в реалния сектор. Много предприятия през декември няма да работят. Не знаем докога може да продължи кризата. Има отказани поръчки и продължават да идват още лоши новини. Трябва да се осмисли новата обстановка. Все пак като няма клиенти, няма поръчки, няма продажби и няма с какво да се платят по-високите заплати на хората. Дори и да имат добър финансов резултат за годината, предприятията трябва да имат резерви за обозримото тежко бъдеще. Защото кредитирането намалява плащанията от клиентите се бавят Прекомерното разточителство по време на криза не е здравословно. Трябва да се предприемат енергични мерки от самите работодатели в диалог със синдикалните организации по места за преструктуриране на компаниите. На дискусия в икономическия и социалния съвет бяха направени редица предложения към изпълнителната и законодателната власт. Защото не може да се запази инерцията от лятото, когато имахме 7% ръст на БВП. Дори за догодина ние виждаме спад в БВП. В индустрията не виждаме откъде може да бъде компенсиран той, дори от секторите услуги и селско стопанство, за да има някакъв общ икономически ръст. Розовите очила вече са свалени и трябва да се предприемат съответните антикризисни мерки на всички равнища. В същото време чуждите инвестиции у нас едва ли ще са повече, отколкото бяха тази година, но те няма да секнат изведнъж. Освен това ще бъдат замразени и част от сега предвидените досега вложения. За съжаление това вече се случва и някои големи строителни обекти са замразени. Инвестиционните проекти в предприятията също ще бъдат ограничени. Като не се прогнозира ръст на продажбите, няма смисъл да се правят инвестиции в увеличаване на производството. Със сигурност ще има фалити а кризата ще засегне дори туризма Общо взето, най-напред ще пострадат по-малките фирми, които са поддоставчици, защото при ръст на продажбите големите фирми изнасят всичко, което може да се изнесат като оперирано производство на малките предприятия около тях. И обратното - щом се свиват пазарите, големите фирми прибират обратно тези свои поръчки и лишават от тях малките предприятия около тях. Тези малки фирми не могат да се адаптират толкова бързо и затова някои от тях ще фалират, а други ще се свият значително. На настоящия етап по-рационално би било, ако парите за коледни добавки се използват за запазване на работни места във фирмите. Тогава е възможно да няма много съкратени хора. Ограничени са и възможностите на държавата за пряко субсидиране, защото сме част от ЕС и тук действат правилата за недопустима държавна намеса. Косвено обаче държавата може да помогне по линия на обществените поръчки, например. Там могат да се стимулират производителите, като се ограничат възможностите на търговци да участват с чужди стоки. Трябва да се даде възможност българските фирми да работят, за да има пари за нашите работници. Може да се намали и нерегламентираният внос по границите на турски и китайски стоки, които се обявяват за друг внос. Вариантът за намаляване на ДДС обаче е по-трудно решение, защото ставката е гръбнакът на бюджета, основният източник на приходи. В бюджета е заложен много напрегнат ръст на приходите, който трудно би се реализирал при очакваната инфлация догодина и очаквания спад на БВП. Едно намаляване на ДДС би изправило бюджета пред дефицит, отколкото пред излишък.