В. "Интернешънъл хералд трибюн" През 80-те години агент на комунистическата тайна полиция проникнал на нелегалните семинари по икономика, водени от сприхавия бъдещ лидер на Чехия Вацлав Клаус, който бил заподозрян, че възхвалява достойнствата на свободния пазар. Вместо да докладва за марксистката ерес, агентът бил поразен най-вече от прочутата сега арогантност на Клаус. "Поведението и отношението му разкриват, че той се изживява като отхвърлен гений", отбелязал агентът в своя доклад, направен по-късно публично достояние. "Той показва, че който не е съгласен с възгледите му, е глупак и нищо не разбира." Оттогава са минали десетилетия, но Клаус, 67-годишният президент на Чехия и борец срещу догмите от миналото, със съвършено оформени мустаци, продължава да предизвиква остри реакции. Той обвини, както я нарича, „заблудената борба срещу глобалното затопляне“ за международната финансова криза, заклейми Ал Гор като "апостол на арогантността" заради ролята му в тази борба и обвини Европейския съюз, че действа като комунистическа държава. В центъра на вниманието Сега Чехия ще поеме ротационното председателство на ЕС и се усеща страх, че Клаус ще внесе смут в най-големия търговски блок и ще усложни усилията му за противодействие на икономическата криза и за разширяване на правомощията му. Неговата роля в Чехия е до голяма степен церемониална, но той продължава да бъде сериозна сила там, има привърженици из цяла Европа и се наслаждава на това, че е в центъра на вниманието. "О, Боже, Вацлав Клаус е следващият", гласеше неотдавнашно заглавие на статия в австрийския ежедневник "Ди пресе". В нея се предрича хаосът, който той може да предизвика в съюза с 470 милиона население, и без това разделен по въпроса за бъдещата си посока. Клаус, който е икономист по образование и споделя идеологията на свободния пазар, разкритикува курса, зададен от досегашния лидер на съюза, френския президент Никола Саркози. Амбициозният Саркози използва европейското си председателство, за да прокара дневен ред, включващ по-широка и по- координирана регулация от страна на най-големите икономики с цел укротяване на най-лошите пазарни ексцеси. Смел, но самотен кръстоносец Видният британски историк Тимъти Гартън Аш веднъж го нарече "един от най-големите грубияни, които съм срещал някога". "Клаус е провокатор, който ще нагласи своите аргументи така, че да привлече вниманието", каза Иржи Пехе, бивш съветник на противника на Клаус и предшественик на президента Вацлав Хавел. За привържениците си Клаус е смел самотен кръстоносец, защитник на свободата, единственият европейски лидер от типа на страховитата Маргарет Тачър. За многобройните му критици той е циничен популист, твърдоглав прагматик, отдавна известен като противоположност на философа мечтател Хавел и като размирник. Клаус отказа да даде интервю за тази статия. От канцеларията му нарекоха списъка с предложените въпроси "странен". Счита се, че като бивш финансов министър и министър-председател той има заслуга за ръководенето на мирното разделяне на Чехословакия на две държави през 1993 г. и за превръщането на Чехия в една от най-успешните икономики от бившия съветски блок. Но неговите управленчески идеи не се споделят от голяма част от държавите в ЕС, който неговата страна ще оглави от 1 януари. Макар че много от най-ревностните привърженици на свободния пазар по света признаха нуждата от предприетото наскоро съгласувано спасяване на европейските банки, Клаус го порица като безотговорен протекционизъм. Той обвини твърде голямата, а не твърде малката, регулация във връзка с кризата. Като яростен критик на движението за околната среда той нарече глобалното затопляне опасен "мит", настоявайки, че борбата срещу промяната в климата заплашва икономическия растеж. Най-голямата му жлъч може би е запазена за ЕС. През 2005 г. той призова за неговото "закриване". Сега той е явен противник на Лисабонския договор, който цели да помогне за превръщането на Европа в нещо повече от международен играч, лишаващ обаче според него държавите от суверенитета им. А докато други европейски лидери критикуват възраждащата се агресивност на Русия, Клаус изгражда тесни връзки с министър-председателя Владимир Путин и наскоро се разграничи от критиката на чешкото правителство към Русия по повод войната с Грузия през август. Тези, които познават Клаус, казват, че неговият икономически либерализъм е следствие на образованието му. Той е роден през 1941 г., завършва икономическото си образование през 1963 г. и е значително повлиян от икономистите на свободния пазар като Милтън Фридман. През 1991 г. Клаус основава нова десноцентристка партия – Гражданска демократическа партия, която печели изборите през юни 1992 г., а той става министър-председател. Клаус е принуден да подаде оставка през ноември 1997 г. след правителствена криза, предизвикана от скандал с финансирането на партията. Но по-късно решава да се кандидатира за президент и печели с малка преднина през 2003 г. Оттогава популярността му расте и тази година той беше преизбран от чешкия парламент. Бохуми Долезал, водещ коментатор и някогашен съветник на Клаус, каза, че най-голямата му дарба е способността му да се харесва на обикновените чехи, които попиват неговия лек популизъм, докато си пият бирата. "Чехите имат дълбоко и неспокойно минало, изпълнено с неправди, а Клаус е майстор в проникването в него. Дори и кон да беше президент на Чехия, той щеше да получи 50 процента одобрение, смята Долезал. А Клаус със сигурност е доста по-умен от един кон."