Елиана Митова Първата жена председател на Европейския парламент Симон Вейл представи българския превод на автобиографичната си книга „Един живот“(Университетско издателство „Св. Климент Охридски“) в театралната зала на СУ в неделя вечерта. На церемонията по представянето на книгата присъстваха председателят на Народното събрание Георги Пирински и съпругата му, френският посланик Етиен дьо Понсен, ректорът на СУ проф. Иван Илчев. Симон Вейл е човекът, в чиято жизнена съдба е отразен целият ХХ век. Нейната съдба доказва, че прогресът не идва при тези, които не работят за него. Показва колко е важно да запазиш своето „Аз“ и жизнения си оптимизъм, заяви в словото си проф. Илчев. Доц. Ингрид Шикова емоционално представи мемоарите на Симон Вейл, изтъквайки стоицизма и жизнелюбието на една изумителна жена, преживяла депортация, лагер и тежки житейски удари в личен план, но успяла да съхрани оптимизма и съзидателния дух, с който я е надарила природата. „Щастлива съм, че съм в България, държавата, която заслужи членството си в Европейската общност и уверено се приобщава към голямото европейско семейство - каза Симон Вейл. - Още по-щастлива съм, че съм у вас по повод 120-годишнината на най-авторитетното висше училище в България – Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Аз не съм се съмнявала, че България един ден ще влезе в Европейската общност, променяйки своето законодателство съобразно изискванията на нашия общ европейски дом. И ми е много приятно, че моите мемоари ще бъдат четени от българи. Човекът, който най-много повлия в живота ми, е моята майка. Аз обожавах майка си и в живота си винаги съм правила това, което би трябвало тя да е правила. В най-трудните си моменти реагирах по начина, по който тя би реагирала. Дори понякога обвинявах баща си, че не си дава сметка каква изумителна съпруга притежава. А майка ми наистина умееше да преодолява трудните моменти. Когато бяхме заедно в лагера Аушвиц, пред очите ни бяха отведени в газовите камери майките на много мои връстнички. Тогава моята майка ги успокояваше и утешаваше, макар че никак не й беше лесно“, разказа Симон Вейл. По стечение на обстоятелствата тя още в най-ранна възраст става свидетелка на ужаса в концентрационните лагери на нацистка Германия. Но тия спомени не я озлобяват. Напротив, те я научават на толерантност и съпричастност към трагедията на другите. Възхищение от българите, които спасиха евреите през Втората световна война „В лагера Аушвиц Биркенау през май-юни 1944 г. изведнъж удължиха и железопътната линия, и рампата, където спираха влаковете. Това беше трик на нацистите да си улеснят работата. Защото по този начин влаковете, които пристигаха с евреи, натоварени от европейските страни, стигаха по-близко до самите газови камери. Така че от влака хората направо влизаха в камерите. А ние, лагерниците, бяхме толкова близко, че виждахме лицата им. Ако бяха наши познати, нямаше начин да не ги разпознаем. Така пред очите ни се изнизаха над 500 000 души. Предимно евреи от Унгария. Повечето от тях измряха едва ли не пред очите ни. Бях много млада, но още тогава оцених какво представлява човешкият живот. Сега, като узнавам как българите са спасили своите евреи през Втората световна война, си давам сметка какъв подвиг са извършили. Каква разлика между поведението на българските и на унгарските власти тогава! И оценявам още по-високо този факт, защото съм информирана какъв натиск е оказвала фашистка Германия върху българското правителство за депортиране на евреите.“ Преживявайки ужаса на нацисткия лагер, Симон Вейл днес е особено чувствителна към темата за условията в заведенията, където се изтърпява наказание: „В обединена Европа вече няма политически затворници. Но има други, които са извършили престъпления от най-различен характер. За да има реална полза от наказанието, което те изтърпяват, условията в затворите трябва да бъдат човешки. В това отношение във Франция имаме проблеми. Важното е да бъде запазено достойнството на човека, за да може той самият да разбере къде е сбъркал и да не го прави занапред“, каза Симон Вейл. Според нея най-важната задача на политиците в наши дни е да бъде запазен мирът. Защото той е основата и на съграждането на общия европейски дом. „След края на Втората световна война ние се озовахме в положение, в което да мислим как да настъпи помирение между Франция и Германия. Германия промени конституцията си и наложи система, която да предотврати военно положение. Искам да подчертая колко е важно ние, европейците, да живеем в мир и съгласие помежду си. Това положение трябва да се поддържа винаги, за да няма военно положение в Европа“, каза Симон Вейл. Франсоа Митеран действаше странно, Вацлав Хавел се възмути от него Тя припомни малко популярни факти от биографията на Франсоа Митеран, чието посещение у нас през 1988 г. се смята за съществен импулс в ускоряването на дисидентското движение и на самите демократични процеси. „В книгата си аз припомням факти, които показват, че поведението на Митеран в много случаи будеше недоумение. Ето нещо, което много ме озадачи – на едно наше събиране Митеран предложи страните от Източна Европа, които отхвърлиха съветското господство, да бъдат обединени в нещо като конфедерация. Която да обедини западната част на Португалия и крайния Изток на бившия Съветски съюз. Тази идея предизвика искреното възмущение на Вацлав Хавел! А специално излъчената комисия, която трябваше да утвърди идеята на Митеран, просто я отхвърли. В моята книга дори съм приложила една карта, където териториите, предвидени според Митеран за включване в конфедерацията, са обозначени в цвят“, поясни Симон Вейл. Тя твърдо изрази нежеланието си да принадлежи към политическа партия, както и предпочитанието си да действа свободно при определени ситуации, а да не се съобразява с политически платформи. „Разбира се, понякога партиите работят в позитивна посока, тогава аз ги подкрепям. Но доста често се случва те да не могат да отговорят на нуждите на хората, да не са на висота. Както в момента не е на висота Социалистическата партия във Франция, за което много съжалявам. Тази партия има голям брой привърженици, които искрено изповядват социалистическите идеи. И затова е още по-жалко, че партията не може да отговори на техните надежди. Аз самата не съм пристрастна към социалистическата ориентация, но смятам, че е жалко, че тази партия не може да задоволи своите собствени привърженици.“ Разкритикува позицията на проф. Иван Калчев за значението на философията Французойката не прие становището на философа проф. Иван Калчев, който я провокира с въпроса не е ли крайно време политиците да се вслушват повече в съветите на философите, когато решават важни държавни проблеми. „Политиците неглижират философията, не мислите ли и вие така?“, запита я професорът. „Когато вляза в един затвор и видя, че затворниците живеят при нечовешки условия, философите въобще не могат да ми помогнат. Аз съм човек практик, свикнала съм да решавам конкретно проблемите, не с думи, а с дела. Не съм сигурна, че философите ни помогнаха особено много за изграждането на обединена Европа. Мисля, че понякога дори поставиха нови бариери по пътя на това изграждане. Трябва да търсим конкретиката в решаването на проблемите, а не да се залъгваме с думи. Защото докато разсъждаваш философски върху даден проблем, много често губиш повече време, отколкото ако се хванеш и го решиш. Още повече че философите помежду си много често не са съгласни един с друг и спорят ли спорят. Не,това не ми е по вкуса, аз съм друг човек!“, каза г-жа Вейл. Специално за „Класа“: Ще кажа на французите да си осиновят българче Европа се променя, става по-богата. Затова и децата, които нямат родители, са рядко явление – каза Симеон Вейл на въпрос на „Класа“ какво мисли за правата на децата в Стария континент. „Във Франция наистина е много трудно да си осиновиш дете. Защото хората са заможни и си гледат сами потомците. Рядко се случва дете да попадне в социално заведение – може би, когато родителите са починали или се е случило нещо по-лошо. Знам, че имаше време, когато французите се опитваха да осиновят дете в Бразилия, сега мнозина отиват в Китай, за да осиновят китайско момиченце. А щом има кандидати да осиновяват българчета, ще им кажа на моите сънародници да си потърсят деца и във вашата страна“, каза Симон Вейл.