The Economist Рядко корпоративната стратегия се е преобръщала съвсем наопаки за толкова кратко време. Само преди година беше опасно да трупаш кеш. Инвеститори активисти вилнееха из компаниите, принуждавайки ръководствата да връщат пари на вложителите, да изплащат специални дивиденти или да изкупуват обратно акции. От 80-те години насам тенденцията е към максимално изстискване на корпоративните средства. Тук се включват различни методи за намаляване на производствените разходи, като износ на цялото производство, освен основните компетенции на фирмата, разработване на стратегии за доставки по целия свят от рода на „Точно навреме”, както и осигуряване на огромно количество допълнително финансиране чрез кредити с цел „лостов ефект“ за балансовия отчет. Конгломерати като Arnold Weinstock’s General Electric Company, които се придържаха към стария стил, бяха оглозгани до кокал. На компаниите, които заделяха кеш (дори толкова успели като Toyota и Microsoft), се гледаше с подозрение. Денят на разплатата Вече не е така. За повечето големи американски корпорации денят на разплатата дойде преди два месеца, когато задълбочаващата се финансова криза ненадейно затвори овърнайт пазара на краткосрочни корпоративни облигации. Това много скоро принуди дори най-стабилните фирми да започнат отчаяно да търсят пари, за да могат да покрият основните си задължения, като изплащането на работни заплати. От тогава насам управителите навсякъде по света се водят от основния принцип да събират всяка стотинка, която могат да намерят, и да правят всичко възможно, за да задържат колкото се може повече кеш за колкото се може по-дълго време. За някои предприятия, като инвестиционните банки и детройтските автомобилопроизводители, тези усилия вече са в голяма степен обществено достояние. В Англия солидни корпоративни гиганти срещат все повече трудности при покриването дори на съвсем рутинни заеми. За да разпишат балансите за края на годината, из цяла Европа неспокойни счетоводители искат все повече доказателства за това, че фирмите, с които работят, са в категорията “рентабилно предприятие”. В Америка най-големите публични компании, оглавяващи класацията Fortune 500, все по-често трябва да отговарят на въпросите на инвеститори колко бързо ще „изгори“ рисковият им капитал. В Силициевата долина финансираната чрез венчър капитали компания Sequoia наскоро посъветва по-малките фирми, в които е инвестирала, да се отнасят изключително внимателно към всеки наличен долар, да съкратят персонал и да преустановят всички планове за разширяване, които не водят до незабавен „положителен паричен поток“. Пестеливостта и нейните парадокси Ограничаването на средствата е огромен проблем за световната икономика, тъй като фирмите орязват максимално постоянно контролираните си разходи. В резултат може да се стигне до корпоративния вариант на ситуацията, която Джон Мeйнард Кейнс нарече парадокс на пестеливостта. Всяка компания прави онова, което е разумно за самата нея, но чрез намаляване на разходите си тя забавя още повече световната икономика и по този начин ощетява всички, включително и себе си. Това само ще усили необходимостта от разширяване на валутната и фискалната политика в подкрепа на търсенето, както и за още по-пряка подкрепа на кредитните пазари. Такъв беше осигурен от Федералния резерв за подсилване на пазара за краткосрочни корпоративни облигации и някои големи американски компании вече се възползваха от него. Това са жизненоважни задачи за политици и регулатори, но за корпоративните управители парадоксът работи в обратна посока – харченето може и да е от полза на обществото, но е в ущърб на акционерите им. Бъдещето на кариерата на едно цяло поколение директори зависи от действията, които те ще предприемат през следващите няколко месеца. Сега е моментът малцината щастливи пестеливци, успели да заделят кеш, едновременно да самодоволничат и да се държат хищнически. Досега за 2008 г. японски компании успяха да натрупат $71 млрд. чрез поглъщания на чужди фирми, което е исторически рекорд. Според сметките на Бил Гейтс компанията му е разполагала с достатъчно кеш, за да оцелее една година с нулеви продажби. Състоянието й от $21 млрд. понастоящем й осигурява дори още повече опции от обикновено. Богатите фармацевтични фирми като Eli Lilly, Roche, Merck и Bristol-Myers Squibb заявиха, че финансовата криза им дава чудесната възможност да изкупят биотехнологични компании на смешно ниски цени. Германската Siemens планира финансиране за клиентите си с недостатъчни налични капитали. Според направено проучване (съвсем на място за Citigroup, които отрязаха 52 000 работни места тази седмица) фирмите със заделен кеш, чието представяне понастоящем изпреварва задлъжнелите компании, преди са изоставали. Онези, които не са отделяли пари в брой, ще се сблъскат с нарушен баланс. В краткосрочен план някои от начините, използвани досега за повишаване цените на акциите, ще започнат да изглеждат самоубийствени. Огромни дивиденти и обратни изкупувания трябва да се смятат за безумни, дори акциите да ви се струват евтини, според Уорън Бъфет. Онова, което преди беше признак за корпоративно здраве, понастоящем се смята за болест. Повече подсигурителен материал (под формата на кеш в банката) ще е необходим, за да се гарантира добрата финансова стабилност. По подобен начин спестяващите производствени разходи вериги на доставки вече не изглеждат чак толкова добра идея, при положение че трябва да намерите кеш, за да държите на повърхността доставчик, който не може да получи дори основен търговски кредит. Стратегията „точно навреме“ се превръща в „за всеки случай“. Но докога? Този нов консерватизъм не е предизвикан единствено от факта, че е трудно да се намери кеш. Търсенето на някои продукти също спада. И домакинствата, и компаниите са в период на изчакване и никой не знае кога ще започнат да купуват отново. Фирмите трябва да планират внимателно и този ден.