Станка Динева България бавно, но стабилно навлиза в стагфлация. Това означава едновременното действие на стагнация на икономиката плюс инфлация, придружена от нарастваща безработица. Проблемът е, че излизането от тази сложна ситуация у нас изглежда трудно заради валутния борд. Той се явява пречка пред помощта, която БНБ и правителството биха предложили на банките, а те от своя страна на фирмите, за да излязат от кризата. Пръв за задаващата се стагфлация заговори финансистът Емил Хърсев. Той предупреди за опасността още през пролетта на тази година. Тази седмица за едновременното действие на стагнацията и инфлацията заговори и зам.-председателят на ДСБ Димитър Бъчваров. От две седмици не секват информациите за свиване на различни производства и за затваряне на цели предприятия. Заради световната криза купувачите на продукцията на родния бизнес или изчезват от икономическата карта, или намаляват дейността си, за да преживеят тежките времена. В резултат структуроопределящи експортни предприятия вече затварят врати. Хиляди работници или излизат в принудителен отпуск, или остават без работа. А фирмите, които на този етап оцеляват, намаляват заплатите. Или просто готвят подобни стъпки. Пада и платежоспособното потребителско търсене. В същото време цените плавно поемат нагоре, след като забавиха устрема си да догонят европейските. Лихвите по кредитите растат с обещанието това да продължи и занапред. Едно, защото чувствително намаляват външните инвестиции. И второ, защото след старта на кризата за нашата страна отново започна да се прилага надбавка за риска, която през последните години беше почти символична. Лихвите задължително се калкулират в цената на всяка стока и услуга, която се произвежда и предлага. Проблемът е, че вече е в ход преизчисляването на цените на произведена преди кризата продукция. Причината е, че у нас още са живи спомените от финансовата криза от 1996–1997 г. Тогава бизнесът калкулираше и очакваното повишение на цената на кредита. Затова е почти сигурно, че бизнесът ще се „презапаси“ с някои друг процент отгоре. Факт е, че правителствата на развитите икономики много бързо предприеха антикризисни мерки, а централните банки започнаха да наливат пари във финансовите институции. Не защото са им в повече, а защото се опитват да предотвратят драстичното увеличение на лихвените проценти и поскъпването на кредита. Те знаят, че това е прекият път към стагниране на икономиката. У нас обаче този сценарий е невъзможен. Защо? Заради валутния борд изливането на пари от БНБ в трезорите е забранено със закон. Затова банкери и икономисти са категорични: лихвите ще продължават да хвърчат нагоре а кредитът – ще става все по-скъп. Допълнително утежняващо обстоятелство у нас е бързо нарастващият дефицит по текущата сметка. Според икономистите той и догодина ще продължава да се увеличава, а това е голям риск за националното стопанство. Досега дупката в баланса се запълваше от чуждите инвестиции, бурното нарастване на икономиката ни, от парите на българите, работещи в чужбина, които помагат на семействата си. Заради световния характер на кризата притокът на всеки един от тези източници обаче чувствително намалява. Възможностите за преодоляването на създалата се ситуация не са много. Едната е правителството да разработи програма за привличане на преки чужди инвестиции. Според Николай Танев от Международната консултантска организация „Политикъл кепитъл“ догодина те ще бъдат доста под предвиденото от кабинета – 5,3 млрд. евро. „По наши изчисления едва ли можем да очакваме повече от 3-3,5 млрд. евро“, заяви пред БНР експертът. По думите му нашето правителство подценява опасностите от международната криза Втората възможност е отмяната на валутния борд. В България няма политик, който би дал зелена светлина на подобно предложение, защото се знае какво ще стане след това – хиперинфлация и разграбване на валутния и фискалния резерв на БНБ и правителството. Единственият реален източник на пари, който няма да ни струва скъпо, са средствата от фондовете на ЕС. За тях обаче управляващите трябва да платят определена цена – политическият елит да реши кого от своя кръг да даде курбан на Темида и ЕС.