Найъл Фъргюсън, В. "Вашингтон пост" Бъдещите историци, предполагам, ще погледнат назад към неотговорилата на очакванията среща на Г-20 в събота във Вашингтон не толкова като на втори Бретън Уудс, а по-скоро като повторение на Икономическата конференция в Лондон от 1933 г. Тогава представители на 66 страни не успяха да постигнат никакво съгласие за общ международен отговор на Голямата депресия. Вината бе главно на новоизбрания американски президент Франклин Рузвелт, който наложи вето на европейските предложения за стабилизиране на валутата. Този път не новоизбраният демократ, а отиващият си републиканец наложи ветото. Още преди колегите му да пристигнат във Вашингтон, президентът Джордж Буш показа ясно, че събитията напоследък съвсем не са отслабили вярата му в свободните пазари и минималната регулация. През уикенда САЩ бяха тези, които отхвърлиха европейските призиви за нов международен регулативен орган, обявиха се против съществена промяна в ролята на Международния валутен фонд и не показаха никакъв интерес към идеята за глобален пакет от стимули. Пропусната бе една реална възможност Точно както стана през 30-те години на миналия век, това, което започна като паника в американския банков сектор, сега ескалира в глобална икономическа криза. И точно както стана тогава, липсата на международна координация може да превърне рецесията в дълбока и дълга депресия. Проблемът, на който изглежда не бе обърнато особено внимание, е, че всяко национално правителство в момента отговаря на кризата със собствени валутни и финансови мерки. Някои централни банки вече понижиха лихвените проценти близо до нулата. Някои финансови министерства вече одобриха спасителни мерки на стойност милиарди долари и пакети от стимули. Проблемът е, че тези мерки се вземат по различно време и не са еднакво силни. Липсата на координация неминуемо ще доведе до по-голяма нестабилност на световните фондови пазари и пазарите на облигации, тъй като инвеститорите ще реагират на всяка нова национална инициатива. Резултатите могат да бъдат почти толкова смущаващи, колкото протекционистките мерки, приети от националните правителства по време на Голямата депресия. Сега, както и тогава, политиката на "всеки за себе си" би била гибелна. В центъра на тази криза е голямото неравновесие между САЩ, които имат дефицит по текущата им сметка над 1 процент от световния брутен вътрешен продукт и страните с излишък по текущата им сметка, които подхранват този дефицит: страните – износителки на петрол, Япония и нововъзникващите пазари в Азия. Сред тях отношенията между Китай и Америка станаха най-важните. Повече от всичко друго стратегията на Китай да трупа валутни резерви е това, което подхранва навика на Америка да живее в дълг. Китайските спестявания са една от основните причини, поради които американските дългосрочни лихвени проценти запазиха ниското си ниво, а безконтролното вземане на заеми продължи. Сега, когато тази ера свърши, "Кимерика" партньорството между големия спестител и големия потребител е от ключово значение. Алтернативата би била ужасяваща С други думи, имаме нужда китайците да подпомагат разхлабването на американската валутна политика и финансови стимули, като самите те прилагат повече такива мерки. Трябва да има споразумение за постепенно намаляване на кимериканското неравновесие чрез увеличаване на американския износ и китайския внос. Алтернативата – рязко намаляване на неравновесието чрез по-малък обем на американския внос и по-малък обем на китайския износ – би била ужасяваща. Освен това трябва да има споразумение, с което да се избегне срив на курса на долара и крах на пазара на облигации. Именно това ще се случи, ако китайците спрат да купуват американски държавни акции, чийто обем сега явно ще нарасне доста. Алтернативата на такава кимериканска сделка е китайците да се обърнат към вътрешния си пазар и да посветят енергията си на "пазарен социализъм в една страна", като увеличат вътрешното потребление на китайски продукти и се откажат от търговията като двигател на растежа. Накрая едно послание към новоизбрания президент Барак Обама: не чакай следващата среща на върха на Г-20 през април. Свикай среща на кимериканската Г-2 на първия ден от встъпването ти в длъжност. Не чакай Китай да свика своя среща на нов Г-1 в Пекин. *Найъл Фъргюсън е професор по история в Харвардския университет. Последната му книга е "Възходът на парите: финансова история на света".