Антон Малчев На 2 октомври т.г. народните ни избраници гласуваха на първо четене проекта за нов Семеен кодекс (СК). В общественото пространство отново е повдигнат спорният въпрос отживелица ли е бракът и трябва ли спешно да се узакони фактическото съпружеско съжителство? Особено когато от съвместния безбрачен живот между мъж и жена е родено дете. Отворени са въпросите и как ще се регулират имуществените отношения между съпругата и съпруга? Каква е същността на брачния договор и кога може да се сключва той? Всички тези текстове бяха коментирани на кръгла маса, организирана от Института за правни науки при БАН, Комисията по правата на човека и вероизповеданията към НС и Центъра за изследвания и политики на жените, която се проведе на 10 и 11 ноември т.г. Няма друг нормативен акт след конституцията ни, който да засяга всеки един от нас, както Семейния кодекс, подчерта при откриването на кръглата маса проф. д-р Огнян Герджиков, председател на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията. И посочи, че новите моменти в проекта в сравнение с действащия сега СК са близо 1/3 от текстовете. Защо е необходим нов Семеен кодекс Още през 90-те години настъпващите промени в нашите обществено-икономически и социални отношения обективно наложиха сериозни изменения и в нормативната уредба, която регулира семейните отношения. Проект за нов СК беше изработен и внесен в Народното събрание през 1999 г. Тогава той не беше приет поради липса на време, както се оправдаха депутатите. Но частната собственост, свободната стопанска инициатива, свободата на сдружаване изискват уреждането по нов начин дори и на класическите институти на семейното право. В проекта за нов кодекс са въведени три режима на имуществени отношения: 1. законов режим на общност; 2. законов режим на разделност; 3. договорен режим. Съпрузите са свободни да избират един от тези режими. Освен това днес общото притежание на влоговете не е оправдано икономически. Но в законопроекта е запазена възможността при желание съпрузите да направят и да притежават съвместен влог. И в новия проект се запазва основното правило, според което всички права, придобити от съпруг през време на брака, стават негово лично притежание. Но когато бракът се прекрати поради развод, всеки съпруг има право да получи част от стойността на това, което другият е придобил по време на брака. За да има такива претенции, другият съпруг трябва да докаже, че е допринесъл с труд, с финансови средства, с грижи за децата, за придобиването на личните вещи на половинката си. Например двама съпрузи са избрали за имуществените си отношения режима на разделност. Единият развива бизнес и придобива няколко имота от него. При развод съпругата може да каже: „Тези имоти са лично твои, но тъй като приехме нашите имуществени отношения да са в режим на разделност, след развода аз имам право да получа част от стойността на тези имоти, защото давах от моите лични пари за ремонти, грижех се за децата и т.н.“ Според юристите в случая се получава преплитане на режима на разделност с режима на общност. Според тях при развод се нарушава правната и най-вече финансовата сигурност на онзи от съпрузите, чиито имоти са придобити по време на брака и са лично негово притежание. Ето защо режимът на разделност би трябвало да бъде по-ясно регламентиран в новия кодекс. Брачният договор Брачният договор ще се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и подписите, предвижда кодексът. Договорът може да бъде изменян по взаимно съгласие на страните. Юристите са категорични, че ако бъде въведен, брачният договор ще спомага за решаването на много проблеми, които възникват при развода. Това са въпроси, свързани предимно с имуществото, проблеми при съдебните процеси за делба, както и за издръжката на децата. Например при развод, ако съществува брачен договор, няма съдът да определя какъв да бъде размерът на издръжката на децата. Размерът ще бъде такъв, какъвто е записан в брачния договор. Друго предимство на брачния договор е, че ако съпругът реши да дари на съпругата си недвижим имот, който е получил по наследство, дарението може да се запише в брачния договор. Сега едно такова дарение може и трябва да стане само с нотариален акт. Същото се отнася и за продажбата на имоти от единия на другия съпруг. Възниква въпросът ще може ли брачният договор да се сключва по време на брака? Според авторите на кодекса - да. Те са предвидили възможност договорът да се сключва и преди, и по време на брака. Нещо повече, той ще може да се изменя и допълва, докато съпрузите са заедно. Съдът няма да се произнася за вината В проекта за нов Семеен кодекс е запазена уредбата на двата вида развод - по взаимно съгласие и по искане на единия от съпрузите. Съществената новост е, че съдът вече няма да е служебно задължен да се произнася за вината при развод по исков ред. В бъдеще това ще става само ако някой от съпрузите поиска. Отпада и съществуващият сега тригодишен срок от сключването на брака за допустимост на развода по взаимно съгласие. Аргументът е, че ако още в първите месеци след сватбата настъпи дълбоко и непоправимо разстройство на семейните отношения, не е нужно да се чакат три години, за да бъде прекратен бракът. Промени има и в уреждането на ползването на семейното жилище след развода. Например, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването на жилището на другия съпруг, който упражнява родителските права. Но само докато това трае.