Иглика Горанова Изборното законодателство зацикли. На бас, че така ще е до вота догодина. Нещо повече – нищо чудно след десет месеца да избираме 41-во народно събрание по досега действащото законодателство. Защо ли? Отговорът е много прост. Статуквото допада на БСП и ДПС. При НДСВ е по-сложно. Дали с мажоритарен или без мажоритарен елемент социолизите не дават големи надежди на царската партия, че ще влезе самостоятелно в следващия парламент. Поглед вдясно пък показва, че СДС предлага промени, които просто няма как да бъдат приети, защото трябва да се прекроява картата на България. Сините искат избирателните райони да станат 20 от общо 31 в момента. Нещо, с което управляващите няма как да се съгласят. БНД също не остава по-назад в екстравагантните идеи и предлага изборната бариера да падне до 3%, при положение че в средите на БСП имаше желание допреди няколко месеца тя да се качи на 5-6%. Подобен разнобой в политическото говорене означава само едно. Че ще има море от приказки, но действия – едва ли. Подобни закони на повикване вече сме гледали. Стана традиция преди парламентарен вот партиите се активизират за промени в изборното законодателство. Говорят за мажоритарен избор и после се оказва, че няма никакво време да го гласуват в пленарна зала. Историята се повтаря. Сметки вляво БСП, която обяви преди време, че няма нищо против мажоритарния вот и че подкрепя призива на президента в намеренията му за такива промени, във вторник вечерта почти се отказа от „революцията“. На заседание на парламентарната група депутатите обсъдиха предложенията за промени в изборния закон и част от тях стигнаха до заключението, че реформите са по-скоро PR, отколкото бъдещ реален закон. Ето кое разедини левите. 31 мажоритарно избрани кандидати, (колкото са районите в страната) не е приемливо положение за червените, независимо че те упорито твърдят, че нямат нищо против него. Неофициалният мотив за отпора е, че червените ще загубят в смесените избирателни райони. Официалният е, че при тази система няма равнопоставеност в гласовете. Не било все едно да се избира мажоритарно в София и Ямбол. На едното място гласовете, които трябват за един кандидат са повече в хиляди от другото. Това означава, че ръководството ще изгуби контрол. При преференциалния вот партийните сметки също не излизат. Не е все едно да избираш 18 евродепутати и 240 народни представители. Нищо чудно, ако се въведе преференция, за която настояват и десните между впрочем, партийните централи да не могат да вкарат правилните хора в листите. Ето такива изчисления си правят политиците. Дори проектозакон за промяна на изборното законодателство да бъде вкаран в пленарната зала, за да се демонстрира демократичност, той ще бъде блокиран от вносителите. Има си начин. Графата „други“ В графата закони без бъдеще попадат десетки такива проекти. Не е много ясна съдбата на Семейния кодекс например и по-точно частта, която се отнася до фактическото съжителство. Споровете са жестоки и някои депутати съвсем песимистично, но съвсем основателно са склонни да мислят, че този проект ще си остане на първо четене. В тази група достойно попада и проектозаконът за етажната собственост, който също беше гласуван на първо четене. Възраженията срещу него са много и общественият натиск е толкова силен, че може да се окаже, че трябва да бъде пренаписан отново. Освен ако на парламента не му пука от недоволството на милионите българи, които живеят в панелки и които ако трябва да спазват разпоредбите, ще трябва да се избият помежду си. Но на парламента определено това не му е безразлично. Проектозаконът за енергийната ефективност също буди бунтове и техен говорител стана омбудсманът Гиньо Ганев, който се обяви срещу идеята „един вход – една сметка“. Както и срещу други текстове, които засягат правата на гражданите. Списъкът, разбира се, може да бъде продължен. Дотолкова, че да се направи една алея на калпавото законодателство.