В. "Таймс" Както и през 1933 г., новоизбраният президент се изправя пред бедствие, за което няма вина. Днес обаче той може би ще успее да стабилизира положението. В събота във Вашингтон ще се състои среща на водещите икономически държави, т.нар. Г-20, на която ще бъде направен преглед на световната икономическа криза. Не е ясно доколко новоизбраният президент на САЩ Барак Обама ще бъде ангажиран. Той е изправен пред същата дилема като Франклин Рузвелт, който беше избран през 1933 г. Приключващият президентския си мандат Хърбърт Хувър участваше в предварителните преговори за Световната икономическа и валутна конференция, която щеше да се състои в Лондон през юли същата година, когато президент щеше да бъде вече Рузвелт. Рузвелт хвърли вината за срива върху Хувър и беше твърдо решен да изработи собствена стратегия за справяне с кризата. В своята проницателна биография на Франклин Делано Рузвелт Конрад Блек отбелязва: "Рузвелт беше твърдо убеден, че насочването на вниманието към външни причини за депресията е измама и увъртане... Той смяташе, че усилията да се постави твърде голямо ударение върху възможностите на международните конференции да постигнат голяма част от това, което би било полезно, са просто опити за избягване на отговорността за чудовищния провал, за който лична отговорност повече от всеки друг носи Хърбърт Хувър – като президент, а преди това като министър на търговията в продължение на осем години." Компетентен политик Няма причина да се мисли, че сенатор Обама изпитва същия гняв към провалите в икономическата политика на Джордж Буш, какъвто е изпитвал Рузвелт към Хувър, но политическата ситуация е същата. През 1933 г. оттеглящата се републиканска администрация остави в наследство Голямата депресия. До този момент това им беше коствало президентските избори през 1932 г. Тъй като бяха смятани за партията, отговорна за срива, те загубиха и изборите през 1936, 1940, 1944 и 1948 г. Всеки компетентен професионален политик на мястото на Рузвелт би поискал да разобличи Републиканската партия като отговорна за срива. Обама е доста компетентен политик. Той няма да иска да сподели отговорността за най-голямата икономическа катастрофа след 30-те години на XX век. Като начало ще поиска да си осигури втори мандат. Ще хвърли вината върху републиканската администрация. И с основание. Икономическата политика на новата администрация още не е готова. Новоизбраният президент има редица първокласни съветници - хора, притежаващи съобразителност, смелост и опит; въпреки това управляващият екип тепърва трябва да бъде определен. Добре би било, ако на конференцията във Вашингтон сенатор Обама се вслуша в присъстващите държавници – а той несъмнено ще го направи, но едва ли ще е готов да поеме политически ангажименти. Може да се очаква, че той повече ще слуша и по-малко ще говори. Все пак още не е президент; той има огромно влияние, но няма официална власт. Във всеки случай самите лидери на страните от Г-20 не са постигнали съгласие по въпроса кои са най-добрите политики, които трябва да се следват. Президентът на Франция Никола Саркози, изглежда, иска втори Бретън Уудс – системата, просъществувала до 1971 г., когато президентът Никсън сложи край на обвързването между долара и официалната цена на златото. Не е ясно кои страни – ако въобще има такива, освен Франция искат сега да се премине отново към система на фиксирани валутни курсове. Когато беше министър на финансите, Гордън Браун спря влизането на Великобритания в еврозоната – а самото евро е валута с фиксиран курс. Няма да има ново валутно споразумение Изглежда, че г-н Браун иска нова структура за основните глобални институции - Международния валутен фонд и Световната банка. На конференцията във Вашингтон обаче не се предвижда приемането на ново световно валутно споразумение. На този етап нищо не може да бъде решено по въпроса за структурната реформа, нито пък тя може да бъде лек за една депресия. Междувременно икономическата ситуация продължава да се влошава точно както и в началото на 30-те години на XX век. Най-лошият период от Голямата депресия беше във времето между избирането на Франклин Рузвелт през ноември 1932 г. и встъпването му в длъжност през март 1933 г. Това беше период, когато най-голям брой американски банки трябваше да затворят врати. Няма причина да мислим, че вече сме стигнали дъното на тази депресия. Няма изгледи да сме стигнали и до етапа, при който една финансова криза прераства в обща икономическа криза. Вече не банките будят най-голямото безпокойство, а евентуалният срив в американската автомобилна промишленост. Двата най-големи производителя – „Дженеръл мотърс“ и „Форд“, се обръщат към Вашингтон за финансиране, равняващо се на средствата, отпуснати за спасяването на банките. Европейските производители на автомобили също изпитват катастрофален спад на продажбите. Рецесията вече се разпространява в по-широкия свят на бизнеса, като по-големите предприятия са изправени пред съкращения на работници, а по-малките – пред закриване. През 1932 г. великият американски икономист Ървинг Фишър, който беше сред съветниците на Рузвелт, описа критичната върхова точка на дадена депресия: "Може да има равновесие, което макар и стабилно, е толкова крехко, че ако се преминат определени граници, настъпва нестабилност. Подобно бедствие може да се сравни с "преобръщането" на кораб, който при нормални условия е винаги близо до стабилно равновесие, но когато се наклони над определен ъгъл, тенденцията вече не е към връщане към равновесието, а към отдалечаване от него". Първата задача на сенатор Обама е да стабилизира депресията, преди тя да премине точката на преобръщане, както стана през 1930 г. Той правилно разбира колко неотложно е това. Все пак Обама има едно предимство – той наистина е един харизматичен лидер, когото хората ще последват. Икономическата криза изисква възстановяване на доверието. Целият свят има нужда да повярва в лозунга: "Да, ние можем“.