Иван Р. Тодоров, анализатор, Политикъл Кепитъл-България Вече не е новина, че вълните на глобалната криза заливат българските брегове. Показателен пример е това, което се случи на фондовия ни пазар, който би трябвало да е алтернатива за набиране на капитал за родните компании. Свидетели сме и на притеснителното „изпаряване” на спестяванията на гражданите в пенсионните фондове, повечето от които регистрират двуцифрен спад в доходността от началото на годината. На този фон вече не се поставя под въпрос необходимостта от предлагането на различни видове антикризисни мерки, които да спомогнат за смекчаване на негативните последици за страната ни. В тази дейност по установена българска традиция по-активна страна е не правителството, а опозицията. В случая в лицето на СДС, ДСБ и БНД. След представянето през последния месец на различни пакети от мерки от изброените десни партии, които в по-голямата си част не бяха взети под внимание от управляващите, миналият петък тъмносините излязоха с ново предложение, директно адресиращо необходимостта от подкрепа за българските пенсионни фондове. Една от посочените стъпки беше инвестиране на част от средствата на т.нар Сребърен фонд в акции на Българската фондова борса (БФБ). Подобна идея възобновява дебата за инвестиционна политика на бъдещия публичен резервен пенсионен фонд. На този етап в законопроекта, предложен от управляващите, има пълна забрана средствата от Сребърния фонд да се инвестират в български ценна книжа. Макар представители на работодателски организации и на инвестиционни посредници да протестираха срещу подобно решение, засега експертното мнение е, че ориентирането на инвестиционния портфейл на резервния пенсионен фонд само към външни пазари е логична защита срещу опасността от нелоялна конкуренция и от политически инвестиции с ниска доходност. Каква е практиката в други страни, които вече са създали подобни структури? Резервните пенсионни фондове инвестират главно в акции и облигации, а някои като американския, японския и корейския влагат средства и в местни държавни ценни книжа. В редица млади пазарни икономики подобни фондове също инвестират главно в местните пазари, което се използва за развиване капиталовия пазар в страната. От голямо значение за инвестиционна стратегия на подобни фондове в крайна сметка е съставът на управителните им органи. Там, където управлението е поверено на представители на правителството или на конкретно министерство, какъвто ще е случаят и у нас, се наблюдава податливост за политическо влияние върху инвестиционните решения и по-специално насочване на инвестиции към поддържане на макроикономическата стабилност на държавата. За пример могат да бъдат дадени Корея и Япония, чиито правителства оказаха натиск върху техните фондове да закупуват местни акции с цел да окажат подкрепа за вътрешния капиталов пазар по време на азиатската финансова криза през 1997-1998 г. От тази гледна точка предложението на ДСБ не е нелогично и предлага използване на натрупания ресурс не само за гарантиране на по-голяма доходност, но и за подпомагане на българския фондов пазар На теория това може да е добра десноцентристка идея. Тя обаче става по-скоро проблематична, ако бъде разгледана в няколко контекста. На първо място, спрямо предвиждания по закон начин на управление на фонда. На второ, в контекста на световната финансова криза и малката по обем българска фондова борса. Практиката у нас показва, че е проблем значителни суми да се управляват от чиновници в Министерство на финансите, без да е предвидена ясна отговорност и с почти минимален контрол. Все пак е нормално всяко инвестиционно дружество, което управлява и влага чужди пари, да подлежи на контрол от Финансовия надзор, от външни одитори и от страна на обществото чрез прозрачност на финансовите отчети. Подобен контрол не се предвижда в Закона за Сребърния фонд. По отношение на глобалната финансова ситуация именно в такава непредвидима икономическа среда поддържането на резерви с минимален риск е необходим буфер. Участието в българския или международния пазар на ценни книжа в момента носи висок риск и е съмнително дали чиновниците в държавните институции, които управляват Сребърния фонд и фискалния резерв, ще могат да реализират печалби, които дори изпечените брокери на Wall Street не съумяват. На второ място, когато на борса като софийската с дневен оборот от няколко милиона и капитализация от около 13 млрд. лева се инвестират големи суми пари, това ще доведе до сериозна пазарна волатилност. Ако държавата инвестира дори малка част от резерва, който към август бе 11.5 млрд. лева, и от Сребърния фонд, който непосредствено след неговото активизиране се очаква да разполага с начален ресурс от близо 1 млрд. тя на практика може да контролира движението на борсата Според закона фондът ще може да инвестира 90% от активите си в акции. За пример при частните пенсионни дружества в момента тази граница е 20%. С други думи, ако не бъде гарантиран контролът над инвестиционна дейност на фонда и пресечени всички възможности за корупционни действия и конфликт на интереси, възможността за инвестиране на БФБ може да доведе до умишлени изкривявания на пазара. От друга страна, поради факта, че частните пенсионни фондове нямат толкова значителни експозиции на родната борса, подобна мярка може да не стимулира значително подобряване на тяхната доходност. В крайна сметка обаче темата за инвестиционна политика на бъдещия Сребърен фонд е второстепенен въпрос. Основният въпрос е каква ще бъде целта му. Ясно е, че ако неговата цел е просто да спестява и натрупва пари чрез инвестиции сега, за да може да покрива дефицити в бъдеще, това би означавало просто продължаване на практиката на субсидиране на една фалирала система. От тази гледна точка е необходимо използване на ресурса на фонда за улесняване на постигането на дългосрочна стабилност чрез поемане на разходите по извършване на реформата в средносрочен план. Казано с други думи - финансиране на плавното преминаване от сегашната разходопокривна систем, с преобладаващо държавно участие към частна капиталонатрупваща пенсионна система.