Михаил Рангелов Преди няколко месеца издание на англоговорящата общност у нас реши да направи допитване кой е националният български символ за чужденците. Сред домашната ракия, мутрите, лютеницата и мартениците впечатление направи и изразът „Ей сега“. Който е доста разтеглив, защото включва период от време между няколко минути и няколко века. За съжаление, освен в бита, моделът „Ей сега“ се налага и в политическия, и в икономическия живот. Лошото е, че той става основен за поведение на хората, чиято работа е да вземат решения. От премиера до последния чиновник в българската държавна администрация. На държавно ниво моделът „Ей сега“ има доста неприятен ефект. Обикновено неговата продължителност е между 6 месеца и една година. Преди избори. „Ей-сега“-то прехвърля отговорността за решаване на проблемите върху следващото правителство. И започва да се занимава със строителство на чешмички. И с бонуси за пенсионери и малцинства. Типичен пример за модела „Ей сега“ е положението с „Топлофикация – София“ Любопитното е, че за нея в момента се карат държавата и общината, като всеки вика: „Вземи я ти, вземи я ти !“. Не че парите, които могат да влязат в общинската и държавната хазна, са лоши, просто който и да поеме отговорност за дружеството, ще я носи до изборите догодина. А е много вероятно с модела „Ей сега“ столицата да остане на студено. Софиянци по принцип не са злопаметни, но и най-широко скроените от тях ще станат такива, при положение че изкарат цялата зима с кожуси. А реално нито кметът, нито икономическото министерство търсят глобално решение, по-скоро се опитват отсега да намерят оправдания в другия за кризата, която предстои. Жертва на модела „Ей сега“ са и металурзите от „Кремиковци“ В продължение на десетилетия комбинатът отлагаше закриването си. Но просто никой управляващ не можа да вземе кардинално решение, при положение че няколко хиляди гневни металурзи стачкуват под прозорците му. Докато отлагането с ден, месец, година винаги е било лесното решение на проблема. По подобен начин се развиват нещата и в железниците. За 20 години преход никой не се нае да вземе непопулярни мерки, за да оздрави най-екологичния транспорт в България. И сега се оказва, че Европа издига развитието на железниците в приоритет, а ние вместо да сме поддържали поне нивото от времето на социализма, сме дръпнали тотално назад. И за да наваксаме, трябва да вложим милиарди евро. Което нямаше да се наложи, ако поне едно правителство беше прекратило практиката на прехвърляне на отговорността за БДЖ на следващите след него. Не можем обаче да обвиняваме определена политическа сила или коалиция в умишлено налагане на подобен начин на работа Тази практика се е наложила още от времето, когато Тодор Живков откриваше предприятие за полупроводници и обещаваше да открие и за цели такива. На много места моделът „Ей сега“ е издигнат в култ и ако случайно някой се опита да свърши работата си навреме, колегите му го дърпат назад. Все пак разваля трудовата дисциплина. А и дори да не го направят, може да го направи шефът му. Защото в държавните институции всяка инициатива на подчинения се разглежда като опит за сядане на началническия стол Единственото нещо, което нарушава модела на отлагане на днешната работа за утре, са институциите на Европейския съюз. Защото се оказа, че оттам давали пари, ама искали с тях да се върши работа. Което разклаща устоите на поведение на администрацията. Защото гърми-вали, чиновникът взима аванс на пето и заплата на двадесет и пето число на месеца. И не може да не направи впечатление безочието на държавната администрация, когато заради мързел и други подобни извинения губим пари от ЕС. Затова и се наблюдава една неприятна тенденция - когато ни спрат европари, да търсим резерви от бюджета. Които могат да се използват за други неща – за инфраструктура, за повишаване на жизнения стандарт или за гарантиране на финансовата стабилност на страната. Защото ако държавата е стабилна и си усвояваме парите от ЕС, никой няма да се сърди на няколко предизборни чешмички и градинки.