Зърно за около 1,8 млрд. лв. залежава в българските складове, съобщи Красимир Аврамов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. В същото време липсва търсене на пазара. Това кара хората от този бранш да обсъждат вариант за изнасяне на част от продукцията към Интервенционната агенция на ЕС. Независимо че оттам предлагат по-ниска цена, отколкото те биха желали. Явно, оценявайки баланса между търсенето и предлагането, зърнопроизводителите са решили да действат бързо за сметка на по-ниска печалба. Не така обаче стоят нещата при следващите по веригата – хлебарите. Ако се следва икономическата логика, при намалените цени на зърното би следвало и хлябът да поевтинее. А всякакви оправдания за обратното са си негласно защитаване на картелни споразумения. Нашите антимонополни органи трябва да бъдат принципни. И да започнат веднага нови проверки. Въпросът е държавата да намери воля и да защити потребителите. Защото може да се окаже, че изкуственото задържане на цената на насъщния ще излезе доста по-солено на хлебарите заради глобите, налагани от КЗК. Друг е въпросът, че със свалянето на цените, фурните и хлебозаводите може да реализират по-големи печалби заради по-високите продажби. Което си е напълно в реда на нормалната пазарна логика – там, където картелът не работи.