New York Times Някои неща изискват бързина дори ако резултатите ще са по-добри, ако имахме повече време. Други пък трябва да бъдат направени добре, дори това да значи да се отложат. Приемането на спасителния план за финансовия пазар несъмнено се отнася към първата група. В същия момент, в който беше гласуван като закон, финансовото министерство го промени до неузнаваемост. Планът за закупуване на рискови активи се превърна в план за директни инвестиции в банките. И Конгресът установи, че е одобрил нещо, което дори не е знаел, че е разглеждал. Поправките във финансовата и регулаторната система са във втората категория и са нещо, което ще бъде оставено на администрацията на Обама и на следващия Конгрес. Един ефикасен план ще включва засилено международно сътрудничество и невиждано досега съгласие. Вече станахме свидетели на бурята, която помете пазарите по целия свят, и поразиите, които институциите могат да предизвикат. Независимо дали искаме, или не искаме да са с нас, те ще си останат. Точно сега не са важни подробностите, но основната стратегия трябва да се изясни. Ако Барак Обама има определени твърди намерения по основните точки, той трябва да ги разясни добре на хората, на които ще предлага високи, свързани с икономиката постове в администрацията си. Ако няма свои определени идеи, то поне би трябвало да разбира добре идеите на онези, които назначава, и да е сигурен, че е съгласен с тях. А и че самите те са в най-общо съгласие помежду си. А това е доста по-комплексна задача от ритуалните мантри за дерегулация, които новоизбраният президент използваше в кампанията си. Противно на обещанията, може да му се наложи да въведе твърде много регулация при някои пазари и дейности на финансовите институции – регулация, която поощри ръста на паралелна нерегулирана финансова система. Един от принципите на новата регулаторна система трябва да е, че правилата се основават на това, което хората правят, а не на това кои са те. Ако два продукта имат една и съща цел, те трябва да бъдат регулирани по един и същи начин. Не трябва да се дават магически пръчки на хедж фондовете, които набират капитал от пенсионните фондове. За тях не трябва да има много по-различни правила от тези за останалите институционални инвеститори. Не трябва да има една система за финансовите продукти, регулирани от Комисията по ценните книжа и фондовите борси (SEC), друга – за подобни продукти, които обаче са под юрисдикцията на Комисията за търговия със стокови фючърси (CFTC), и трета – за продукти, предоставяни от компании, които в името си съдържат „застрахователен“. Може и да ни се иска да се върнем към разделението на инвестиционното от търговското банкиране. Но е твърде късно за това. Интегрираните компании са вече факт и трябва да работим с тях. Вероятно най-важното е, че регулаторите трябва сами да поемат отговорност за работата си, а не да наемат именно онези, които трябва да регулират. След създаването на нови финансови продукти регулаторите вдигнаха ръце и позволиха на банките да ползват за целта свои собствени (предполагаемо) усъвършенствани рискови модели. И видяхме какво се случи с ипотечно-гарантираните книжа. Един от големите проблеми при тях е т.нар. руска рулетка. Вероятността за катастрофален изход изглеждаше толкова малка, че беше пренебрегната от моделите, използвани от емитентите и регйтинговите агенции. А инвеститорите с радост залагаха на тях. Но дори и малко вероятно събитие може да означава неприемлив риск. Малко от нас биха играли на руска рулетка, дори и ако залозите са предимно в наша полза. Това е игра, в която никой не губи два пъти. Новият отдел на Standard & Poor’s – групата по пазари, кредити и рискови стратегии, се зае с анализ на продуктите, на които S&P обикновено е давала високи оценки. Именно в нейния доклад се илюстрира едната част от дилемата. Изследването взима за пример една повече или по-малко типична ипотечна секюритизация, продадена в пиков за пазара момент и при различни, но все пак вероятни прогнози за бъдещи тенденции. „Поразително е колко бързо някое твое притежание може да промени оценената си стойност от висока в ниска“, казва Майкъл Дж. Томпсън, управителен директор на групата. Томпсън посочва за пример акция, която първоначално е била оценена с рейтинг АА+ и която ще струва 76 цента, ако приемем, че 20% от гарантиращата я ипотека няма да бъде покрита и загубите по тези ипотеки ще са до 35% от стойността, която се дължи по нея. Увеличете всяка от тези стойности само с 5-процентни пункта и стойността на акцията пада с 9%. Стойността на друга акция обаче, този път оценена с ААА, от същата секюритизация ще падне от 86 на 85 цента при същите условия. А стойността на първата акция ще се покачи само с пени, ако прогнозите са по-оптимистични. Това е така, защото тези секюритизации бяха структурирани по такъв начин, че едната акция няма да претърпи никакви загуби, докато всички, които са под нея, ще бъдат заличени. Тези изчисления са важни за обяснение на битката, която се води в момента за счетоводния принцип, според който осчетоводената стойност се определя спрямо пазарната. А банките обвиняват именно този принцип за повечето от проблемите си. Те смятат, че дори когато текущите пазарни цени са налични, те са очевидно неефективни, защото са много по-ниски от стойностите, посочени от банковите модели. В момента, казва Томпсън, банките използват модели за оценка на активи за около $600 млрд. И добавя, че е нужна по-голяма прозрачност, за да могат инвеститорите да оценяват какви активи притежават банките и дали стойностите, които са показани, са основани на оптимистични или на песимистични прогнози. Регулаторната система никога не е била сред приоритетите на един нов президент. Поне откакто Франклин Делано Рузвелт трябваше да създаде нова система в годините на Голямата депресия. Решенията на Обама, също като решенията на Рузвелт, може да са с нас дълго след като него вече го няма.