Деница Ватева Пореден сектор от земеделието излезе на национален протест. Зърнопроизводителите искат допълнителни субсидии от държавната хазна към европейските плащания, защото цените на пазара били ниски, а от чужбина се внася по-евтино жито. Въпросните 378 млн. лв., които трябва да бъдат заложени в бюджет 2009, бяха обещани за сектора още през лятото от министъра на земеделието Валери Цветанов. Има дори подписано споразумение. Заради абсолютно същата причина от близо година стачкуват и млекопроизводителите. Те пък не могат да си получат обещаните 60 млн. лв. от бюджета, за които имат споразумение с двама поредни министри – Нихат Кабил и Валери Цветанов. Въпросът тук не е дали трябва да се дават или не още средства на земеделието, а защо един документ, договорен на високо ниво, не се изпълнява. „Аз не мога да разбера как въобще у вас се коментира темата дали държавата трябва или не трябва да изпълни договор, подписан от министър“, удиви се преди време румънски животновъд, дошъл в София да подкрепи протестиращите млекопроизводители. Той обаче не знаеше, че това съвсем не е изключение. Да поемеш ангажимент, който не можеш да изпълниш За половингодишното си управление земеделският министър Валери Цветанов „усвои” набързо порочната практика на предшественика си Нихат Кабил да поема ангажименти, чието изпълнение зависи от други институции. Така той се договори с млекопроизводителите да им осигури 60 млн. лв., без въобще да знае дали те ще бъдат разрешени от Европейската комисия. В договора с тях дори има поставени срокове. По същия начин обеща национални доплащания на зърнопроизводителите – немалката сума от 378 млн. лв., без да обсъди въпроса с финансовия министър Пламен Орешарски. Сега, когато е поставен в ситуация да не може да ги изпълни, прехвърля топката към други полета – Европейската комисия, финансовото министерство, Министерския съвет, парламента. Същевременно протестите в земеделието започват да достигат заплашителни размери и с основание – заради поредните неизпълнени обещания. Прехвърлянето на топката вече започна В клопката на уличния натиск земеделският министър реагира политически. Вчера той заяви, че не е подкрепил бюджета за следващата година и отговорност за недоволството на стопаните носят финансовият министър и кабинетът. Председателят на парламента Георги Пирински пък прехвърли топката към земеделците, като съобщи, че „Орешарски се съмнявал, че парите, които ще отпусне, ще отидат по предназначение с оглед на дублираните площи за субсидии”. Проблемът със заявените от различни стопани едни и същи ниви обаче е по-скоро на агроведомството, което не е създало добра система за контрола им. И след поредния протест всичко отново се върна в изходна ситуация – земеделският министър ще предлага, правителството ще мисли, а зърнопроизводителите ще чакат. Така както чакаха през последните две години, докато всички ги уверяваха, че догодина ще им отпуснат доплащания. Докъде ще стигне натискът Въпросът оттук нататък е докъде ще стигне натискът на протестите и какъв „политически” ефект ще има в контекста на наближаващите избори. Селските стопани са категорични, че няма да отстъпят от исканията си и са готови да стигнат до крайности. Млекопроизводителите даже вече го доказаха с опитите си да щурмуват сградата на правителството, сблъсъците с полицията и демонстративното колене на животни. И ако бъдат поискани оставки, нека от правителството да се сърдят само на себе си. Или поне на земеделските си министри.