Татяна Калканова, член на парламентарната комисия по образование Наскоро Съветът на ректорите поиска отделянето на висшето образование в отделно министерство и създаването на изцяло нов закон по неговите проблеми, в който да залегне по-голяма автономия за ВУЗ-те, обвързване на финансирането на университетите с оценката от тяхната акредитация, както и да се позволи платен прием на бакалаври в държавните ВУЗ-е. Практиката в повечето европейски страни е такава - за образованието да отговорят две ведомства. Едното за средното, а другото - за висшето и науката. Само че аз лично не подкрепям едно такова решение и смятам, че в нашите условия то е нецелесъобразно по две причини: Първо – все пак образованието е процес и изхождайки от нашата практика, административното му разделяне би създало повече проблеми, отколкото би решило. Нека вземем за пример проведените тази година държавни зрелостни изпити. Кажете ми - ако две министерства отговаряха за провеждането им, по-добре ли щеше да бъде, или щеше да стане по-зле? Според мен по-зле. Образованието е единен процес и е нелогично да се разделя. Университетите да останат средища на науката Трябва да се търсят повече връзки между средното, висшето образование и науката, а не да ги разделяме механично. Така повече проблеми биха могли да бъдат решени. Би било добре, ако преподавателите от университетите имат възможност да водят предмети в средните специализирани училища, каквато практика вече има. А университетите да останат средища на науката. Това според мен е бъдещето и натам трябва да се върви. Вторият ми мотив да не приема идеята за двете образователни министерства е, че така ние ще увеличим администрацията. Т.е. при възникването на даден проблем той ще се решава много по-бавно и по-трудно. Според нормативната база в България да се създаде ново министерство не означава само да се назначи министър и всичко останало да стане автоматично. Процесът е много по-сложен и предполага удвояване на администрацията. А това на фона на скромните ни финансови възможности е неоправдано и не можем да си го позволим. За 13 години от съществуването на сегашния закон той е променян 25 пъти. Това означава, че не са намерени добри решения на проблемите. На следващо място образованието е динамични структура, така че не може да се избяга от поправките. Вместо да се правят поправки „на парче“ е по-добре да се направи нов закон. Но преди да стане това, е нужно да се изясни философията му. Така подходи министър Даниел Вълчев към средното образование. Какво направи той? Предложи стратегия за развитието на средното образование, която беше приета от депутатите. Сега на базата на този документ очакваме да бъде предложен новият закон за народната просвета, който да третира проблемите на средното образование. Същият път трябва да се извърви по отношение на висшето образование. Първо - да се приеме стратегията, в която да залегнат основните принципи, а след това да се пристъпи към закона. Без стратегия обаче не бива да пристъпваме към правенето на нов закон. Още повече че все още нямаме консенсуса на политическите и академичните среди. Парите са повече Парите за научните изследвания за следващата година са значително повече в сравнение със средствата, които правителството отпусна за 2008 г. Но каквото и да бъде предвидено в това направление, средствата винаги ще бъдат недостатъчни. За да си отговорим на въпроса каква сума ни е необходима, трябва първо да проследим колко проекта са били предложени и какъв е процентът на тези, които са предложени, а не са получили финансиране. Т. е. преди да кажем дали са достатъчни парите, да видим първо какво се търси. Връзката образование, наука, бизнес я виждам така: първо да се направи нов закон, който да предвиди данъчни облекчения за бизнес, който подпомага университетите. Там се правят изследванията, необходими за бизнеса, там се подготвят и се правят технологичните предложения и технологичните иновации. Науката не се прави за самата наука. Трябва нещата така да бъдат структурирани, че университетите да имат полза от бизнеса, а индустрията да има лесен достъп до научните достижения.