Bloomberg Той победи на най-дългите избори в американската история, след като преодоля двама корави съперници и успя да стигне пръв финала на невероятното състезание като първия афроамерикански президент. Сега обаче Обама ще трябва да започне трудната работа по преработването на предизборните си обещания в работеща програма, казват неговите сподвижници. Сенаторът от Илинойс не получава в наследство мир и благоденствие, а страна, изправяща пред един нов президент най-сериозните предизвикателства от времето на Франклин Д. Рузвелт. Обама ще се закълне като президент на нация, която се мята в лапите на най-лошата икономическа криза от близо 75 години насам, след като беше въвлечена в две войни на чужда територия. „От десетилетия не сме били свидетели на ситуация, в която президентът трябва да се справя с големи кризи и в националната сигурност, и в икономиката едновременно“, казва историкът Майкъл Бешлос. По време на предизборната си кампания Обама обеща да следва програма в стил „Аполо“, която да се заеме с промяна на енергийната икономика на страната и сериозен ремонт на здравната система. В общия кюп попаднаха и оферти за подкрепа на средната класа, и възвръщане на доверието в икономиката. Когато президентът Джордж У. Буш пое властта през 2001 г., той наследи рекорден бюджетен излишък и мир. Първоначалната план програма на Буш – изразходване на този излишък, следване на „умерена външна политика“ и подобряване на образованието – сега звучат тривиално. За разлика от предшествениците си администрацията на Обама ще започне работа при икономически индикатори, сочещи, че САЩ вероятно са се запътили към най-дълбоката рецесия от четвърт век и се намират по средата на най-сложната финансова криза от Голямата депресия насам. Заплатите са в застой, кредитът се свива, а разходите ескалират. Дефицити Обама има два месеца, за да сформира правителство и да подреди по приоритети дълъг списък от цели, за които ще трябва да харчи пари, при това във време на безпрецедентен дефицит. Макар Франклин Д. Рузвелт да трябваше да се справи с безработица, която беше четири пъти по-висока от сегашните 6%, той не наследи две войни, заплаха от глобален тероризъм или свят с размирни ядрени страни. Новият президент вероятно ще получи твърд отпор от републиканците, които свикнаха с десетилетните партизански битки във Вашингтон. Задачата на президента ще бъде и монументална, и деликатна. Засега Обама не дава някакви знаци, че ще поореже амбициозните си намерения. По неговите думи кризата прави плана му за данъците, енергията, здравеопазването, образованието и финансовата индустрия още по-належащ. „Кризата показа съвсем ясно и многопланово, че ние наистина сме изправени пред решително препятствие, казва Анита Дън, старши съветник на Обама. – Ние казвахме, че това са важни избори, в които се решават важни неща.“ За много хора кризата на Уолстрийт и 700-милиардният спасителен план „показа колко големи са предизвикателствата“. Преди около три седмици със задълбочаването на кризата и стреса по финансовите пазари Обама повиши предложената цена за своя „спасителен план за средната класа“ от $115 млрд. на $175 млрд. Съветниците му обясниха, че това увеличение предвижда средства за финансово затруднените щати, за възстановяване на инфраструктурата и намаление от $1000 на данъците за определени семейства. Той ще бъде и сред първите приоритети на Обама през януари, ако Конгресът не приеме подобен план още този месец. Обществено доверие Заставайки начело на страната в разгара на Голямата депресия, първата стъпка на Рузвелт беше да укрепи доверието на обществото. 32-рият президент предотврати разрушителния набег към банките и създаде дузина програми за стимулиране на икономиката, отвори нови работни места, регулира финансовата система, възстанови инфраструктурата и създаде системата за социално осигуряване. Обама едва ли ще има проблеми с уверените послания с ораторските умения и невъзмутимия дух, които показа по време на вота за спасителния план. „Моделът трябва да бъде Франклин Делано Рузвелт, „да успокоим паниката и да осведомим Америка“. Това е много важно“, казва анализаторът Фред И. Грийнстайн, автор на „Президентска разлика: лидерски стил от Франклин Д. Рузвелт до Джордж У. Буш“. Посланието към обществото трябва да включва доста повече теми от сегашната криза. Нацията „преживя някои ужасни удари в последните 10 години – оспорваните избори, атаките от 11 септември, две войни, урагана „Катрина“. Президентът ще трябва да излекува нацията от травмите“, казва Бешлос. Нужда от план Изпълнението на плана обаче ще се нуждае от нещо повече от ораторско майсторство. Обама се нуждае от план, който да постигне обещанията, които вече даде, и който ще трябва да бъде харесан от финансовите, военните лидери и Конгреса. „Това ще бъде предизвикателство за лидерските му качества. Може ли правителството да поправи нещата, може ли да преодолее напрежението?“, пита историкът Джулиан Зилайзър от Принстън. Обама трябва да очертае приоритетите си и да избере няколко постижими цели, които да свърши бързо, казват историците. Президентският мандат обикновено е най-силен в началото. Това му дава най-добрата възможност да прокара програмата си и да предпише горчивото лекарство. „Трябва да прецениш кои неща можеш да направиш бързо и кои ще трябва първо да обясниш на страната – което ще отнеме време“, казва Стивън Хес, анализатор в организацията „Бруукингс“ във Вашингтон, който е следил всяка смяна на президентите, откакто Дуайт Д. Айзенхауер предаде властта на Джон Ф. Кенеди. Дейвид Айзенхауер, директор на Института за обществена дейност към фондацията „Аненберг“ на Университета на Пенсилвания, казва, че Обама ще трябва да раздели програмата на три фази: „Спокойствие, реформа и възстановяване“. „Спокойствие трябва да се възцари в банките и застрахователния сектор. Възстановяването включва енергетиката, образованието, външната политика, отношенията с НАТО, нови инициативи в Близкия изток, казва Айзенхауер, който е внук на президента Айзенхауер. – На реформа трябва да се подложат данъците, здравеопазването и реиндустриализацията.“