Джонатан Цимерман, В. "Вашингтон пост" Хората ликуват днес по улиците на Лондон и Берлин, както и в Лагос, Бамако, Лахор, Банкок, Лима и Богота. Накъдето и да насочи поглед човек, изглежда че светът празнува съкрушителната победа на Барак Обама на президентските избори в Съединените щати. За хората по всички краища на планетата избирането му дава сигнал за едно ново желание на САЩ да разговарят със света, вместо да му налагат волята си. В същото време обаче Обама представлява един нов вид американско превъзходство. Да го кажа на висок глас, мои сънародници американци, и да го кажа с гордост: ние току-що станахме първата демократична държава с преобладаващо бяло население на тази планета, която избира чернокож за свой ръководител. Точно така: първата. През голяма част от историята си Съединените щати изостават от световните стандарти за расово равенство. Тази седмица за първи път ние ги изпреварваме. Така че американците имат още един повод за празнуване, без значение кого са подкрепили на изборите. Лондон ни би с половин век Нека имаме предвид, че Съединените щати отмениха робството чак през 1865 г. Британската империя ни би в това отношение с половин век, като обяви търговията с роби извън закона още през 1807 г., а самото робство – през 1834 г. Посочете световна сила, в която робството е било практика, и по всяка вероятност тя го е прекратила преди нас. Франция? 1794 г. Испания? 1811 г. Дания? 1848 г. Това важи и за новите независими държави в Новия свят. Венецуела, Еквадор и Колумбия – всички те отмениха робството през 1821 г. Мексико стори същото през 1829 г., което даде искрата за бунт на фермери робовладелци в Тексас. Девет години по-късно анексирането от Съединените щати на Тексаската република като робовладелски щат, естествено, подготвя почвата за избухването на Мексиканско-американската война. САЩ обаче не сложиха край на робството в продължение на още двайсет години. И за неговото отменяне бе необходима кръвопролитна гражданска война, струвала живота на най-малко 600 хиляди души - повече от общия брой на американците, убити във всички войни, в които е участвала страната, взети заедно. След това, нека не забравяме, САЩ установиха най-обременителната и подобна на робство система в света за сегрегация на афроамериканците. След кратък повей на свободата Съединените щати отказаха на чернокожите основни човешки права: на гласуване, на протест, на пътуване и други, при това в продължение на близо век. Само режимът на апартейд в ЮАР си съперничеше със сегрегацията в САЩ в своята истинска злонамереност, жестокост и дребнавост. И не бива да ни изненадва, че апартейдът намери някои от най-гласовитите си чуждестранни защитници точно тук, в Съединените щати. Исторически момент В Сената, по-специално политици сегрегационисти, като наскоро починалия Джеси Хелмс, възхваляваха расистката система в Южна Африка и се подиграваха на американците, които я осъждаха. "Кои сме ние, за да бъдем толкова благочестиви към усилията на южноафриканските власти да сложат край на размириците, грабежите, стрелбите и хулиганските прояви, които не спират там?", попита Хелмс. Доста след като други демокрации наложиха множество санкции на Южна Африка, Хелмс и неговите съмишленици блокираха предприемането на каквито и да били подобни действия от Съединените щати. Едва през 1986 г., на фона на демонстрации в национален мащаб, Конгресът преодоля ветото на президента Роналд Рейгън и одобри икономически санкции срещу режима на апартейд. Така че нека се спрем за малко, за да се насладим на този исторически момент, преди да забравим колко исторически всъщност е той. Страната с преобладаващо бяло население, с най-ужасна история в областта на расовите отношения току-що спечели борбата, като си избра чернокож лидер. При президентското управление на Джордж Буш Съединените щати бяха хулени заради своята самодоволна арогантност и лицемерие: като нахлухме в Ирак, по-специално, ние загубихме нашето морално превъзходство над един разединен и нестабилен свят. С избирането на Барак Обама обаче САЩ доказаха, че все още могат да служат за пример на останалата част от света. Това е победа, която всички ние можем да приветстваме, независимо дали гласувахме за Обама или не.