Юрген Фичен, член на управителния съвет на Deutsche bank Светът беше взел твърде много назаем, за да финансира растежа си през последните десетилетия. Обратът през последните 12 – 15 месеца изненада всички, особено с интензивността си. На този етап сме свидетели на криза с неимоверни измерения. Това, което се случва в момента, е нещо много мащабно. Дори бих го определил като най-големия финансов проблем от повече от 80 години. Кулминацията е сега Кризата определено не започна отскоро, но сега е моментът на нейната кулминация. Просто светът е основан на твърде голям дълг. Има около 4 – 5 стъпала, които са в основата на зараждането на кризата, те са обвързани с небрежността на инвестиционните банки, които трябваше да проявят повече внимание. Реални резултати и нормализиране на обстановката ще започнат да се наблюдават през втората половина на предстоящата година. Ще има държави, на които ще им отнеме малко повече време в рамките на 2 – 3 години, но като цяло реалната икономика вече започва да работи по възстановяването си и ще продължава да се развива в положителна посока. През юли миналата година по време на много дискусии се въведе терминът subprime. Това беше положителен знак, защото се отнасяше за онези кредитополучатели, които могат да получават кредити под основния процент. Междувременно subprime промени значението си и се пренесе и върху кредитополучатели, които не получават заеми върху основните лихвени условия, както и към институции, които предоставят кредити при по ниски условия. Тогава именно се появи основният проблем за създаването на тази ситуация. Това беше желанието на хората да закупят къща. Лошото беше, че те не се интересуваха от това при какви лихвени нива взимат своя кредит. Впоследствие се оказа, че те не знаят какво се случва и защо не могат да изплатят ипотеката си, заради което се налага да загубят дома си. Реалната икономика вече е засегната Илюзиите, които съществуваха, че това е само една финансова криза и реалната икономика няма да бъде засегната, вече никой не смее да потвърди. Вече виждаме, че САЩ са в рецесия и това е ново явление, което не може да раздели финансовата индустрия от производството, защото реално те вървят заедно. Имаше и друга илюзия, а именно, че нововъзникващите пазари няма да бъдат засегнати, защото, след като сега възникват, те се учат от грешките на другите и няма как да сбъркат. Реалността обаче е друга - защото те не са сами и няма как да не им се отрази световната ситуация. Има държави, които вече виждат, че съществува проблем, и това се отразява в спирането на капиталите към тях. За да се избегне превръщането на тази криза в аналог на Голямата депресия, не трябва да караме хората да спестяват и да се ограничават, защото по този начин ще задълбочим възникналата вече криза. Приоритет на институциите трябва да е точно обратното. Те трябва да накарат хората да раздвижат парите си и по този начин да се създаде динамика в бизнеса. Това, което се вижда в България, е, че тя се размина с първата вълна, но не трябва да се очаква, че ще остане незасегната. Страната има сила, но глобалният свят няма как да я пропусне. Какво трябва да се промени тук? Основните неща, които трябва да се променят тук, в България, са повишаване на качеството на работната ръка, защото никой инвеститор не би отишъл на мястото с евтина работна ръка, ако няма квалифицирани хора. Инфраструктурата също трябва да бъде приоритет, защото страна без добри пътища, летища и т.н., колкото и хубаво географско положение да има, няма как да се развива успешно и да бъде конкурентоспособна. Различни кризи е имало в света, например Япония се е възстановявала през 90-те г. в продължение на 12 г. Ясно е, че положението не може да се реши от днес за утре и основният проблем е, че твърде много институции са въвлечени. Под въпрос е и позицията на САЩ като световен икономически лидер, защото проблемът, пред който те са изправени, е твърде голям и всичко зависи от позицията на бъдещия президент. Китай от своя страна би изпаднал в криза, ако икономическият му ръст, който в момента е 10 процента годишно, спадне под 7-8%. Това би се отразило силно положително и върху европейската икономика.