Антон Малчев Народното събрание обсъди миналата седмица на първо четене проектозакона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства (СРС). Промените предвиждат звено от трима души с 3-годишен мандат, предложени от премиера и избрани от парламента с обикновено мнозинство да контролират СРС-та. Спорът между управляващи и опозиция е състава на това бюро от кого да се предлага – дали от Министерския съвет или директно да се избира от народното събрание. Младите може би не знаят, а възрастните навярно са забравили за аферата "Уотъргейт". Близо две години след съкрушителната си изборна победа, постигната на 17.11.1972 г., Ричард Милхауз Никсън стана първият президент на САЩ, принуден от Конгреса да подаде оставка чрез процедурата импийчмънт. В основата на скандала бе секретно подслушване на лидери на опозиционната Демократическа партия. Никсън инструктирал началника на канцеларията си Халдеман да възпрепятства чрез ЦРУ конкретно разследване, извършвано от ФБР по случая "Уотъргейт". Но нареждането било документирано от записващо устройство, поставено в Овалния кабинет на Белия дом. А устройството било монтирано по нареждане на самия Никсън. И след като звукозаписът, съдържащ нареждането, става публично достояние, Никсън е заплашен от наказателно обвинение за препятстване на правосъдието. Попаднал в собствения си капан, той подава оставка. Българските скандали В края на 2000 г. в дома на тогавашния главен прокурор Никола Филчев бяха открити подслушвателни устройства. По този повод публично бяха огласени резултатите от проверка на Върховната касационна прокуратура за правомерността на използването на специални разузнавателни средства /СРС/ за времето от 1 януари 1999 г. до 31 декември 2000 година. През тези две години са дадени над 10 000 разрешения за използване на СРС. От тях само в 269 случая събраната чрез СРС информация е "пренесена" в съответните следствени протоколи и е използвана като доказателствено средство. Посочените случаи, както и решението на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ от 2007 г. по делото „Асоциацията за европейска интеграция и правата на човека и Екемджиев срещу България за нарушение на чл. 8 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи“, принудиха както изпълнителната, така и законодателната власт у нас много сериозно да поставят въпроса за съществени изменения и допълнения на Закона за специалните разузнавателни средства /ЗСРС/. Най-съществените нови моменти В съответствие с Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ се предлага по конкретно досъдебно производство искането за използване на СРС да се прави от наблюдаващ прокурор. С предложената промяна на чл. 22 се постига по-голяма яснота при прекратяване на прилагането на СРС. Изрично се посочва кой орган е компетентен да поиска прекратяване при всяко едно от различните основания за това. В законопроекта се предвижда и ново основание за прекратяване прилагането на СРС. То създава нормативни гаранции за по-ефективна защита на живота и здравето на служителя под прикритие, чиято дейност е особен оперативен способ за прилагане на СРС. Предвижда се и обратна връзка, т.е. структурите, които осигуряват и прилагат СРС, писмено и незабавно да уведомяват за прекратяването на прилагането на СРС органа, който е поискал използването на тези средства. За това трябва да бъде информиран и съдията, издал разрешението за прилагане на СРС. Гаранция срещу злоупотреба с информацията, придобита чрез прилагането на СРС, е заложена в новата разпоредба на чл. 31. Текстът предвижда строго определен ред и срокове за съхраняване и за унищожаване на тази информация. Националното бюро С оглед въвеждането на по-ефективен и надежден контрол по отношение прилагането на СРС, съхраняването и унищожаването на събраната чрез тях информация, която не е необходима за оперативно-издирвателна дейност или за наказателното производство, и в съответствие с решенията на ЕСПЧ с проекта за изменение и допълнение на ЗСРС се предвижда създаването и функционирането на Национално бюро за надзор на СРС. В правомощията му е предвидено то да: - изисква информация от съответните органи по закона; - проверява водените от тях регистри; - дава препоръки, свързани с подобряване на режима за използването и прилагането на СРС, както и за съхраняването и унищожаването на придобитата чрез тях информация; - сезира органите на прокуратурата при наличието на данни за неправомерно използване и прилагане на СРС, съответно на съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация. Предлага се Националното бюро да бъде постоянно действащ орган. Всяка година то е длъжно да представя в парламента доклад за извършената дейност. Информацията за гражданите В съответствие с указанията на ЕСПЧ в проектозакона се въвежда задължение гражданите да бъдат информирани за неправомерното прилагане спрямо тях на СРС. Информацията няма да се предоставя, когато това ще създаде риск за постигане на целта на закона. Механизмът за уведомяване на гражданите, ако са станали обект на СРС без основание, е добра стъпка за защита правата на хората, коментира председателят на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Минчо Спасов. С измененията в закона правата на гражданите са гарантирани, но е необходима политическа воля от съответните органи да осъществяват контрол върху използването на СРС, смята още народният представител. Защото в нашето законодателство има много закони и подзаконови нормативни актове, които "стоят мъртви". А това е така, тъй като администрацията не желае да ги прилага. Бюджетният контрол Минчо Спасов изрази и мнение, че е необходимо да се въведе и бюджетен контрол върху използването на СРС. Такъв е англосаксонският опит. В бюджета на институциите, които поръчват използването на СРС, има специална годишна сума, в рамките на която би трябвало да ограничават своите искания за СРС. Така според Спасов не може да се прекалява с едно "извънредно средство, ограничаващо конституционните права на гражданите". Миналия петък депутатите гласуваха на първо четене проектозакона за изменение и допълнение на ЗСРС. Дебатите продължават. Доколко и как неприкосновеността на личността, на жилището, на тайната на кореспонденцията и на другите съобщения ще бъдат временно ограничавани чрез СРС, но така че да бъдат гарантирани конституционните права на гражданите, сега зависи само от народните ни избраници. Урокът на Страсбург През лятото на миналата година ЕСПЧ се произнесе по делото „Асоциация за европейска интеграция и права на човека и Екемджиев срещу България за нарушение на чл. 8 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи“. Съдът в Страсбург прие, че използването на специални разузнавателни средства в България принципно дава възможност за колизия с посочените две разпоредби на конвенцията и по специално на нейния чл. 8, който гласи, че всеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустимо освен в случаите, предвидени в закона. В решението на ЕСПЧ се посочва, че контролът по използването на специални разузнавателни средства е поверен изцяло на министъра на вътрешните работи, което е политическо лице и е член на изпълнителната власт. И още - в България няма законодателна процедура, по която да се извършва контролът.